О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София, 17.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1754/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. М. Н. и М. К. Н. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 469 от 10.04.2009г. по гр.д. № 2331/2008г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, приподписана е от адвокат и съдържа изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата В. Г. Й. е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Варненският окръжен съд е отменил частично решението на Варненския районен съд № 2* от 07.07.2008г. по гр.д. № 5678/2005 за разликатата от 752.91лв. до 1203.52лв. обезщетение за еднолично ползване на делбения имот за периода от 04.03.2005г. до 12.12.2005г. на основание чл.31 ал.2 ЗС и за разликата над 160лв. обезщетение за забавено плащане. В останалата част, в която исковете по чл.31 ал.2 ЗС и 45 ЗЗД са отхвърлени първоинстанционното решение е оставено в сила.
По иска по чл.31 ал.2 ЗС въззивният съд е приел за недоказани твърденията , че след смъртта на Р. С. нейната наследница е ползвала еднолично имота и с това е лишила ищците от ползуването му, освен това тя не е била поканена според изричното изискване на чл.31 ал.2 ЗС да заплаща обезщетение в лично качество като съсобственик. В изложението за допускане на касационното обжалване е поставен въпроса необходимо ли е покана за дължимото обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС да се изпрати и на наследника, след смъртта на наследодателя като се поддържа, че изводите на съда са в противоречие със съдебната практика. Представеното определение на Пазарджишкия административен съд не е постановено по гражданскоправен спор и не се обхваща от хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Определението на Върховния касационен съд, ІІ г.о. по гр.д. № 3186/2008г. , с което се допуска касационно обжалване също не представлява съдебна практика , защото в него не се дава тълкуване на конкретна правна норма. Разгледаната в него хипотеза за действието във времето на покана за заплащане на обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС, когато след получаването й между страните е сключена гажданскоправна сделка е различна от предмета на спора по настоящото дело, освен това решаващият извод на съда е, че не е доказано еднолично ползване на съсобствения имот от ответницата В. Г. Й.. С оглед на изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване по иска по чл.31 ал.2 ЗС.
По иска по чл.45 ЗЗД въззивният съд е приел, че няма виновно и противоправно поведение на ответниците, което да е в причинна връзка с лошото техническо състояние на жилището, установено от вещите лица – със стара, неподдържана дограма, изхабен паркет, следи от теч в ъглите. В изложението за допускане на касационното обжалване по този иск са поставени въпроси, свързани с фактическото изясняване на спора и нарушение на процесуалните правила при събиране на доказателствата, без да се поставя принципен въпрос за прилагането на конкретна правна норма с оглед обстоятелствата по делото, поради което с оглед разясненията ТР1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 469 от 10.04.2009г. по гр.д. № 2331/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: