О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1293
София, 18.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1214/2009 година по описа на Първо гражданско отделение.
Производството е по чл.288 ГПК.
Ж. И. Ж. и В. А. Х. – Ж. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 528 от 27.04.2008г. по гр.д. № 1819/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок , приподписана е от адвокат и към нея има изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответниците не са подали отговор по реда на чл.287 ГПК.
Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд № 1* от 06.06.2008г. по гр.д. № 6712/2007г., с което е отхвърлен иска за делба, предявен от Ж. И. Ж. и В. А. Х. – Ж. против Е. Рифтеров мустафов и А. Б. П. на недвижим имот, заснет с пл. № 1* по кадастралния план на гр. В., ГК”И”.
В. съд е приел от фактическа страна, че ищците по делото са закупили дворно място с площ от 1000 кв.м. , съставляващо реална част от имот пл. № 1* кв.74 по плана на гр. В., обозначена с граници, останалата реална част от имота е придобита от ответниците по иска за делба. При тези факти съдът е направил извод, че липсва съсобственост между страните, защото всеки от тях притежава самостоятелен обект, а не идеална част от общия имот, който не е бил урегулиран при сключване на договорите в дворищнорегулационен парцел, по отношение на който да е важала забраната на чл.59 ЗТСУ /отм./.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че принципният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е може ли един имот да се счита разделен въз основа на наложило се с години ползване и владение на отделни части от него , след като той не е бил обект нито на доброволна, нито на съдебна делба и за него се издава една обща скица на страните по делото. Поддържа се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото , както и че даденото разрешение противоречи на влязлото в сила решение № 1367/05 от 03.07.2006г. по гр.д. № 845/2004г. по описа на ВКС, ІV г.о.
При проверка на основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК касационно обжалване може да се допусне, когато съдът се е произнесъл процесуалноправен или материален въпрос и го е разрешил в отклонение от практиката на ВКС, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата ли е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд трябва да са от значение за решаването на делото и да са свързани с тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, което произтича от характеристиката на касационната инстанция като съд основно по правото, а не по съществото на спора, и от функцията й да унифицира правоприлагането по принципните въпроси с еднаквото третиране на аналогични гражданскоправни казуси /решение №4/2009г. на КС на РБ т.3/. В разглеждания случай касаторът е формулирал фактически, въпрос, който не е свързан с тълкуване на конкретна правна норма. Принципният въпрос, от който зависи основателността на предявения иск за делба е за приложението на чл.59 ЗТСУ/отм./ по отношение на имоти, които не са урегулирани и допустимо ли е владението на реална част от имота да се зачете като владение на идеална част. По този въпрос съществува съдебна практика на ВКС, която е непротиворечива и тя е в смисъл, че чл. 59 от ЗТСУ /отм./се отнася само до дворищнорегулационния план на селището, но не и за имоти извън регулационния план /решение на ВС, 5-членен с-в № 117 /1990 г. по гр. д. № 137/90 г.,
решение № 1102 /2008 г. на ВКС II г. о., по гр. д. № 4818/2007 г. , което изключва основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а след като тази практика е съобразена в обжалваното решение, не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Позоваването на влязлото в сила решение предходно решение, в което са участвали страните по иска за делба, с което е отхвърлен иск по чл.108 ЗС също не обосновава извод за противоречиво прилагане на разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ/отм./, доколкото в него също е прието, че Ж. Ж. и В. Ж. са закупили реална, а не идеална част от имота.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 528 от 27.04.2008г. по гр.д. № 1819/2008г. по жалбата на Ж. И. Ж. и В. А. Х. – Ж. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: