О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 04.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 942/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
И. А. И. е обжалвал въззивното решение на Ш. окръжен съд от 23.03.2009г. по гр.д. № 673/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което ВКС следва на основание чл. 288 ГПК да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответницата Д. Б. В. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК . Пъддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса прекъсва ли се придобивната давност с предявяване на иск пред съда. Позовава се на решения на ВКС, ІV г.о. №1619/2000г. и № 1711/2000г., в които е прието, че купувачът по предварителен договор е недобросъвeстен и може да придобие собствеността чрез десетгодишно владение. Към изложението за допускане на касационното обжалване е приложено и решение на ВС, ОСГК № 87 по гр.д. № 55/1958 г. за необходимостта съдът да мотивира изводите си за достоверност на показанията на свидетелите, когато те са противоречиви.
С обжалваното решение Ш. окръжен съд е обезсилил решението на Н. районен съд от 25.07.2008г. по гр.д. № 458/2007г. за отмяна на нот.акт № 40/2007г. , с който Д. Б. В. е призната за собственик на имота на основание давностно владение, отменил е решението в останалата част и вместо него е признал за установено по иска на главно встъпилото лице Д. Б. В. против Р. В. Т., че е собственик на недвижим имот с идентификатор 52009.503.309 по кадастралната карта на гр. Н. пазар, ведно с постройките в него, отменил е на основание чл.431 ал.2 ГПК /отм./ нот.акт № 138 /2006г. на нотариус с рег. № 346 и район на действие районен съд гр. Н. пазар. Осъдил е И. А. И. да предаде владението на имота на Д. Б. В. и е отхвърлил иска на И. А. И. против Д. Б. В. по чл.108 ЗС .
Въззивният съд е приел въз основа на писмените и гласни доказателства, че на 15.08.1997г. e сключен предварителен договор за продажба между И, съпруг на Д. В. на дворно място с постройките в него. С подписването на договора е предадено и владението на имота като съпрузите са започнали да обработват двора, да го засаждат с различни култури, през 2000-2001г. са извършили ремонт и преустройство в постройките и на 15.08.2007г. са придобили собствеността на имота на оригинерно основание, а на 02.11.007г. Д. В. се е снабдила с констативен нотариален акт в производство по чл.483 ГПК /отм./. При преценката за достоверност на гласните доказателства съдът не е дал вяра на свидетелите А като непълни, неубедителни и в известна степен противоречиви.
С оглед на тези изводи на въззивния съд следва да се приеме, че по въпросите, от които зависи изходът на делото, а именно за началото на владението, срокът на давността и прекъсването му съществува съдебна практика на ВКС, която е трайна и последователна и тя е съобразена в обжалваното решение. В съгласие с цитираните решения на ВКС е прието от въззивния съд, че владелецът, който получава фактическата власт въз основа на предварителен договор не е добросъвестен, защото този договор няма вещнопрехвърлително действие. Оттук следва и изводът на съда че срокът на владението, за да настъпят последиците на чл.79 ал.1 ЗС и да се придобие собствеността на оригинерно основание е десет години.
Не е налице и противоречие с цитиранта съдебна практика но въпроса за прекъсване на давността, защото с исковата молба Д. В. не е посочена като ответник по делото, следователно няма валидно възникнало процесуално правоотношение с нея, за да се приеме , че към този момент е прекъсната давността. Тя е конституирана като ответник по почин на ищеца на основание чл.117 ал.4 ГПК /отм./ в по-късен етап на производството –на 18.12.2007г. , когато придобивната давност вече е била изтекла и поради това не е стоял за разглеждане въпросът за прекъсването на давностния срок на основание чл. 116 ЗЗД, защото по правилото на чл.117 ал.5 ГПК /отм./ искът се счита предявен от постъпване в съда на исковата молба срещу новия ответник. Няма противоречие със съдебната практика и по въпроса допустимо ли е владението да се упражнява и чрез другиго защото отговорът произтича от дефиницията на владението, дадена в чл.68 ЗС и ВКС приема в константната си практика, че владението може да се упражнява чрез другиго, който държи имота от името на владелеца на договорно или законно основание /решение № 161 от 14.IV.1993 г. по гр. д. № 1649/92 г., на ВС, IV г. о., /.
Останалите поставени в касационната жалба въпроси касаят съществото на спора и правилността на решението, която не се проверява в производството по чл. 288 ГПК. То има за предмет единствено проверка на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос по приложението на закона извън фактическото изясняване на делото, решаващата дейност на съда по преценка на доказателствата и правилността на правните изводи, защото това са доводи, свързани с отменителните основания по чл.281 ГПК, които съдът не разглежда в производството по допускане на касационното обжалване.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ш. окръжен съд от 23.03.2009г. по гр.д. № 673/2008г.
ОСЪЖДА И. А. И. да заплати на Д. Б. В. сумата 300лв. /триста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: