О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 989
София, 07.09. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 702/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
П. Г. П., П. Н. П. и Й. В. Й. са обжалвали въззивното решение на Ш. окръжен съд от 05.01.2009г. по гр.д. № 332/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок , приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответниците са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.284 ал.3 т.1 ГПК към жалбата следва да има мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване с посочване на процесуалните и материалноправни въпроси , по които се е произнесъл въззивния съд и обосноваване на тяхното значение за решаване на делото, както и на основанията, на които се иска да се допусне касационното обжалване – противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решаване на въпросите от съдилищата или значението им за точното прилагане на закона и развитие на правото. В случая след оставяне на жалбата без движение по реда на чл.285 ГПК касаторите са представили молба, в която са посочили, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и конкретно два броя договори за покупко продажба като са формулирали като съществен и от значение за решаването на спора въпроса за приложението на чл.15 ЗСГ /отм./ – придобиване на имота чрез правна сделка чрез посредничеството на народния съвет.
Въззивният съд е приел, че спорните имоти са били със земеделски характер – нива и овощна градина и поради това не са могли да бъдат придобити по давност от праводателите на ищците, които са се снабдили с констативни нотариални актове по реда на чл.483 ГПК /отм./ през 1976г. за В. С. , наследодател на ищеца Й. В. Й. /нот.акт № 183/1976г. и през 1994г. за Г. М. П. /нот.акт № 162/ при действието на чл.86 ЗС в редакция до изменението в Д.в.бр.31/1990г. , а след тази дата поради забраната на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ. Съдът е изложил и съображения, че дори и да се приеме, че имотите не са били земеделски, то по отношение на тях се е прилагала разпоредбата на чл.29 ЗСГ/отм./ която не е допускала придобиването им по давност. Поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване въпрос е извън предмета на делото, тъй като в исковата молба, а и при разглеждането на спора пред инстанциите по същество ищците не са се позовали на придобиване на собствеността от праводателите им на деривативно основание и съдът не е бил длъжен да преценява събраните доказателства в тази насока. Освен това от факта, че основанието на нотариалния акт е давностно владение, се налага извода, че молителят не е имал друг титул за собственост. С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Ш. окръжен съд от 05.01.2009г. по гр.д. № 332/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: