О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр.София,29.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 348 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. К. Г. срещу решение № 978 от 18.08.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 625 от 2007 г., с което е отменено решение от 16.12.2004 г. по гр.д. № 4* от 2001 г. на Варненския районен съд, XIV състав и вместо него е постановено решение за уважаване на предявените от Н. Г. Й. срещу Я. К. Г. искове с правно основание чл.72 от ЗС за осъждане на Г. да заплати на Й. направените от нея подобрения в следния недвижим имот: лозе с площ от 2 дка, представляващо имот пл. № 7* по кадастралния план на гр. В., м.”К” от 1956 г. и имот пл. № 1* и част от имот пл. № 1* по сегадействащия кадастрален план на м.”М”.
К. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- налице бил съществен въпрос, който бил решаван противоречиво от съдилищата. Налице било противоречие на обжалваното решение с трайно установената практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 6 от 27.12.1974 г.
Ответницата Н. Г. Й. не взема становище по касационната жалба.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си за уважаване на предявените срещу касаторката искове с правно основание чл.72 от ЗС за заплащане на подобрения, извършени в лозе с площ от 2 дка, представляващо имот пл. № 7* по кадастралния план на гр. В., м.”К” от 1956 г., въззивният съд е приел, че ищцата по делото Н. Й. е била добросъвестен владелец на процесното лозе и е извършила подобрения в него, за което собственикът на имота Я й дължи заплащане на увеличената стойност на имота. При решаване на спора въззивният съд се е произнесъл само в рамките, определени от отменителното решение на ВКС, постановено по гр.д. № 2* от 2005 г., в което е бил решен въпросът, дали ищцата по делото е добросъвестен владелец на имота, като делото е върнато за ново разглеждане, само за да се прецени дали претендираните подобрения се намират в спорния имот и дали са направени от ищцата, от нейния праводател или от бащата на ответницата.
По посочения от касаторката материалноправен въпрос /дали подобрения по чл.72 от ЗС се дължат само на добросъвестния владелец на имота или и на държателя на този имот/ въззивният съд се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие с посочените от касаторката Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС и ППВС № 6 от 27.12.1974 г. Според тази задължителна практика на ВС, подобрения по чл.72 от ЗС се дължат само на добросъвестния владелец на имота, но не и на държателя на този имот. В обжалваното решение също е прието, че исковете по чл.72 от ЗС са основателни, тъй като ищцата е била добросъвестен владелец на имота, като по този въпрос въззивният съд правилно е приложил специалната норма на пар.4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и се е съобразил със задължителните за него указания по приложението на закона, дадени в отменителното решение на ВКС, постановено по гр.д. № 2* от 2005 г., в което е прието, че ищцата по делото е добросъвестен владелец на процесния имот. Ето защо, тъй като няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС, касационното обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК не следва да се допуска.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван по друг начин от другите съдилища и то ако по този въпрос няма постановена задължителна практика на ВКС. В случая касаторката не е посочила решения на съдилища, в които посочения от нея материалноправен въпрос да е решен по начин, различен от този в обжалваното решение, а и по този въпрос има задължителна практика на ВКС, която е цитирана по-горе /Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 6 от 27.12.1974 г./.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 978 от 18.08.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 625 от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.