О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1316
София, 26.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1249/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Я. П. Б., П. Я. Б., П. П. Б., Н. И. Б. и А. Г. И. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 804 от 13.05.2009г. по гр.д. № 428/2009г. по чл.32 ал.2 ЗС.
Касационната жалба е подадена е в срок , приподписана е от адвокат и съдържа приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответниците са подали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на А. районен съд № 10 от 08.01.2009т. по гр.д. № 750/2008г. , с което е отхвърлен иска за разпределяне ползването на поземлен имот № 0*ъззивният съд е приел, че след като веднъж правото на ползване е било разпределено от съда, повторна намеса в гражданските правоотношения без да е настъпила промяна в обстоятелствата е недопустима.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд е за обстоятелствата, които следва да са налице, за да се допусне повторно разпределяне на ползването на съсобствен имот по реда на чл.32 ал.2 ЗС. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е съобразил практиката на ВКС – решение по гр.д. № 2617/2002г. на ВКС, ІV г.о. според което при промяна на установеното в спора положение и установяване на права , различни от приетите в производството по чл.32 ал.2 ЗС няма процесуална пречка да се допусне ново разпределяне на ползването. Въззивният съд обаче не е приел нещо различно при разглеждане на предпоставките за основателността на иска. Той изрично е посочил, че воденето на друго дело на същото основание, приключило с решение не е пречка за преразглеждане на въпроса за ползването на съсобствения имот, но само при наличие на промяна в обстоятелствата. В исковата молба е посочено, че тази промяна се състои в установената при изготвяне на кадастралната карта площ на имота с около 2 кв.м. по-голяма от приетата в предходното решение на съда. В практиката на ВКС обаче се приема, че при разпределяне на ползването не е задължително непременно да се осигури площ, съответстваща на частите на съсобствениците, тъй като за разликата заинтересованият собственик може да търси обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС /решение по гр.д. № 4478/2007г. на ВКС, ІІ го./ и тази практика е съобразена от въззивния съд, който е приел, че няма основание за постановяване на ново решение по чл.32 ал.2 ЗС. В останалите решения на ВКС, които са представени от касатора се дава тълкуване на чл.32 ЗС , което следва да бъде съобразено при разпределяне на ползването, следователно те не са относими към предмета на спора по настоящото дело , по което е преценявано единствено дали е налице изменение на обстоятелствата, налагащи ново разпределяне на ползването. С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а съществуването на трайна и последователна практика на ВКС по приложението на чл.32 ЗС изключва основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 804 от 13.05.2009г. по гр.д. № 428/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: