Определение №910 от по гр. дело №739/739 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 910
 
София, 24.08.2009 година
 
 
           Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение  , в закрито заседание на  четиринадесети  юли     две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                               ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                               
                                                            
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело №  739/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. А. Д. е обжалвала въззивното решение на Софийския окръжен № 752 от 05.12.2008г. по гр.д. № 787/2008г. по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът не е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК и не изразява становище по жалбата.
Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на С. районен съд № 122 от 20.06.2008г. по гр.д. № 238/2007г. , с което е отхвърлен иска на Л. А. Д. против Общинска служба за земеделие и гори гр. С. за признаване на правото на възстановяване на собствеността на градина с площ от 399 кв.м. в землището на с. Д., община С. м.”С”. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен защото ищцата не е доказала, нито е твърдяла имотът да е бил включен в ТКЗС, което е условие за провеждане на иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ.
В изложението за допускане на касационно обжалване , след указания на съда по реда на чл.285 ГПК се посочва, че съдът се е произнесъл по въпроса за съотношението между иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ и по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ като се поддържа, че по този въпрос не е съобразена съдебната практика – представят се ТР 2/1996г. на ВКС , ОСГК решение № 222/2007г. на ВКС, І г.о., решение по гр.д. 1903/2004г. на Софийски градски съд, ІІ г.о.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК в редакция след решение на Конституционния съд на Република България № 4 /2009г. на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, по които съдът се е произнесъл по процесуалноправни или материалноправни въпроси и ги е разрешил в притоворечие с практиката на Върховния касационен съд, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросите трябва да са от значение за решаване на делото и да са свързани с тълкуването на конкретни правни норми. В разглеждания случай касаторката не е формулирала конкретен въпрос по приложението на закона, а представената съдебна практика не е в противоречие на мотивите на въззивния съд. В ТР 2/1996г. т.2 е прието, че искът по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ има за предмет не установяване на пропускането на срока за заявяване на земите пред административния орган, а правото на възстановяване на собствеността като със съдебното решение се признава или отрича това право, а уважаването на иска е предпоставка за самото възстановяване на собствеността с конститутивно решние на ОСЗ. Въпросът, който е стоял за разрешаване от въззивния съд е бил не какъв е иска, а налице ли са предпоставките за възстановяване на собствеността след като по делото не е доказано кооперирането на земята. Произнасяйки се в отрицателен смисъл по този въпрос съдът е съобразил практиката на ВКС както в посоченото тълкувателно решение, така и в останалите представени от касатора решения. Искът по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ е част от реституционната процедура по ЗСПЗЗ и при липса на доказателства за обобществяване на земята при твърдения на самата ищца, че земята не е внасяна в ТКЗС правото на възстановяване е безпредметно, тъй като собствеността не е изгубена. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивното решение на Софийския окръжен № 752 от 05.12.2008г. по гр.д. № 787/2008г. по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ по жалбата на Л. А. Д.
 
О. не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top