О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 20.03. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на единадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3369/2008 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Г. М. , Т. Г. К. , Р. Г. Ч. и М. Г. Б. са обжалвали въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 310 от 19.06.2008г. по гр.д. № 252/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за основанията за допускане на касационното обжалване.
Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Смолянския районен съд № 618 от 27.12.2007г. по гр.д. № 408/2007г. , с което е отхвърлен иска по чл.13 ал.8 ЗВСГЗГФ.
Искът е предявен от В. Г. М. , Т. Г. К. , Р. Г. Ч. и М. Г. Б. против Н. П. П. и Г. П. К. за установяване, че общият на страните наследодател Г, починал през 1976г. е бил собственик на гора от 29 дка. Твърденията в исковата молба са, че тази гора е възстановена на сина на общия наследодател Г по реда на чл.13 ал.5 ЗВСГЗГФ, което поражда спор за материално право.
Смолянският окръжен съд е приел, че искът е неоснователен, защото не са представени писмени доказателства от вида на изброените в чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ за правото на собственост на общия наследодател, нито е доказано твърдяното оригинерно придобиване на собствеността.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите се позовават на основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК като посочват че съществува противоречива съдебна практика на съдилищата относно предпоставките на двете хипотези на чл.4 ал. 1 и 2 ЗВСГЗГФ за възстановяване на горите в стари граници – по време на отнемането или в нови граници, равни по площ в същата местност и землище на населеното място. Приложени са и решения на различни окръжни съдилища , постановени в производство по чл.13 ал.6 ЗВСГЗГФ. Цитираната съдебна практика е неотносима към разглеждания спор, който е по чл.13 ал.8 ЗВСГЗГФ. Този иск е установителен и има за предмет правото на собственост към минал момент като целта на провеждането му е да се разреши спор между лица, които са заявили за възстановяване едни и същи земи. Следователно относими към предмета на делото са само доказателствата, установяващи правото към момента на отнемането на горите, начинът на възстановяване на собствеността – в стари или в нови граници не може да служи като доказателство в спора по чл.13 ал.8 ЗВСГЗГФ. С оглед на изложеното противоречивата практика по чл.4 ал.1 и 2 ЗВСГЗГФ не е от значение за решаването на настоящото дело и не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК да се допусне касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество касационната жалба на В. Г. М. , Т. Г. К. , Р. Г. Ч. и М. Г. Б. против въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 310 от 19.06.2008г. по гр.д. № 252/2008г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: