О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
София, 24.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четиринадесети юли юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 394/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Б. Д., Е. Б. С. , С. Б. Д. , Л. Б. Г. и Й. Б. Д. са обжалвали въззивното решение на Б. окръжен съд № 706 от 11.11.2008г. по гр.д. № 196/2008г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, приподписана е от адвокат и съдържа изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Б. окръжен съд е отменил решението на Г. районен съд № 256 от 18.04.2005г. по гр.д. № 481/1998г. и е уважил иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ .
Въззивният съд е приел, че спорните имоти, които са внесени в ТКЗС от Б. Д. са принадлежали на общия на страните наследодател С са придобити по наследство от неговата съпруга, а не на лично основание от нея и поради това към момента на образуване на ТКЗС са принадлежали на всички наследници по закон на С. Д.
Решението на въззивния съд е постановено след касационно отменително решение, с което е прието, че искът правилно е квалифициран от въззивния съд, а съществува единствено непълнота на фактическите твърдения по отношение на основанието за придобиването на имота от общия наследодател и от наследодателката Е, която е отстранена. Следователно на основание чл.294 ГПК то може да се обжалва само за нарушения, допуснати при второто разглеждане на делото респективно само тези въпроси могат да се поставят като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК.
Посочено е в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика за доказателствата и доказателствената тежест и на правилата за преценка на доказателствата, както и че не са съобразени указанията в отменителното решение на ВКС.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК в редакция след решение №4 на Конституционния съд на Република България по к.д. № 4/2009г. на касационно обжалване подлежат решенията на въззивните съдилища, по които съдът се е произнесъл по определен материалноправен или процесуален въпрос и го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, този въпрос е разрешавн противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът , разгледан от въззивния съд трябва да е от значение за решаването на конкретното дело, по който е направено тълкуването и да е свързан не с фактическото изясняване на спора , а с приложението на закона, което произтича от характеристиката на касационната инстанция като съд основно по правото, а не по съществото на спора, и от функцията й да унифицира правоприлагането по принципните въпроси с еднаквото третиране на аналогични гражданскоправни казуси /решение №4/2009г. на КС на РБ т.3/. Изложението за допускане на касационното обжалване цели да обоснове наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и в това производство ВКС не проверява правилността на решението. Нарушението на процесуалните правила при преценка на доказателствата е част от решаващата дейност на съда и поради това представлява касационно отменително основание по чл.281 ГПК. При липса на формулиран въпрос по приложението на конкретна процесуална разпоредба в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложените съдебни решения не могат да обосноват извод за отклонение от практиката на ВКС, защото различният резултат по сходни дела не представлява противоречива съдебна практика, доколкото изводите на съда се основават на различни фактически констатации, а не на различно тълкуване и прилагане на една и съща правна норма. Останалите доводи в изложението макар да се свързват с точното прилагане на закона и развитие на правото не обосновават извод за произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на делото във връзка с прилагане на конкретна правна норма , по която липсва съдебна практика или се налага изоставяне на определено тълкуване на закона от съдилищата.
С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Б. окръжен съд № 706 от 11.11.2008г. по гр.д. № 196/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: