О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 25.01. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1028/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
З. Г. Н. , Д. И. М., З. Х. Х. и Н. Х. Н. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 194 от 20.02.2009г. по гр.д. № 1144/2008г. , с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд от 18.03.2008г. по гр.д. № 5363/2006г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок и съдържа приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване.
Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд от 18.03.2008г. по гр.д. № 5363/2006г. с което е отхвърлен иска, предявен от Г. Н. М. , З. Х. Х. и Н. Х. Н. против Д. Г. Г. за предаване владението на недвижим имот пл. № 1* по плана на новообразуваните имоти на гр. В., землището на кв.”Г” м.”П” .
В. съд е приел, че на ищците като наследници на Х. М. К. с решение на П. комисия гр. В. от 1998г. е възстановена собствеността на земеделски земи, между които и нива от 10.429 дка в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, но те не са доказали по делото при възникналия спор за собственост на конкурентни основания, че притежаваната преди образуване на ТКЗС земя е идентична с възстановената.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че решението е постановено в противоречие със съдебната практика на ВКС по въпросите за допустимостта на производството, за тежестта на доказване на активната материалноправна легитимация на ищците по ревандикационен иск на възстановена по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя – решение № 119/2007г. на ВКС, ІІ г.о. Тези доводи дават основание да се приеме, че по двата въпроса се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се и основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 , мотивирано с празнота в правната уредба по въпроса коя земя следва да бъде възстановена на правоимащия, на която е отнета земя при замяната в хипотезата на чл. 18з ал.3 ППЗСПЗЗ .
По така заявените основания за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
Последователна и трайна е практиката на ВКС, че решението, постановено по отношение на починала страна е недопустимо , защото тя не е правосубектна. В случая обаче на мястото на починалия по време на процеса пред въззивния съд ищец Г. Н. М. са конституирани на основание чл.120 ГПК /отм./ наследниците му по закон, следователно те са участвали като страни пред въззината инстанция. Оставянето в сила на решението на районния съд не е равнозначно на постановяване на решение с починала страна, защото липсата на диспозитив в решението по отношение на правоприемниците се дължи на факта, че въззивният съд е достигнал до същите правни изводи и не е имал основание да отменява първоинстанционното решение. Посочването на първоначалния ответник в определението за разноските след като това лице е било заличено като страна по делото представлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена от съда, постановил решението. С оглед на изложеното по въпроса за допустимостта на производството не е нарушена практиката на ВКС и не е налице основанието по чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият въпрос е за правното действие на решението на Общинската служба за земеделие / П. комисия / и доказателствената му сила, но развитите в изложението съображения засягат решаващата дейност на съда по преценка на доказателствата, която не се проверява в производството по чл.288 ГПК. Основанията по чл.280 ал.1 ГПК, по които съдът се произнася с определението по допускане на касационното обжалване са по приложението на закона, затова и въпросите, които на основание чл.284 ал.3 т.1 ГПК е длъжен касаторът да формулира трябва да са принцпни, свързани с тълкуване на конкретна правна норма, без да засягат съществото на спора. В случая касаторите не посочват въпрос по приложение на процесуалните разпоредби, а са изложени съображения за неправилност на фактическите изводи на съда, които не мотат да се подведат под нито едно от основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Третият въпрос, който се поставя в изложението е за допустимостта ответникът по ревандикационния иск да оспорва законосъобразността на решението по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с легитимацията на правоимащите лица, който рефлектира и върху правото им на собственост на възстановената в реални граници земя. Въззивният съд е приел, че решението на Общинската служба по земеделие е издадено в едностранно производство при участие на молителя и административния орган , поради което при оспорване на трети лица на правата, които произтичат от него, в общото исково производство следва да бъдат установени предпоставките за възникване на правото на собственост. В представеното решение № 1519/2007г. по гр.д. № от 1033/2007г. на ВКС, ІІ г.о. не е разгледан идентичен случай, защото там ответникът не е противопоставил права към минал момент, а се е позовал на правото на изкупуване по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, докато по настоящото дело ответницата се е позовала на собственост върху имот по замяна, извършена по ЗТПС – отм.. Освен това решението, на което се позовават касаторите е отменително и в тази част мотивите на съда не са решаващи за неправилността на решението, тъй като делото е върнато за ново разглеждане за събиране на доказателства във връзка с проверката за допустимостта на процеса. За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е достатъчно да е направена определена констатация в мотивите в решенията, за които се твърди че са противоречиви с цел пълнота на изложението, необходимо е съдът да се е произнесъл по тълкуването на правна норма, която е от значение за решаването на делото и е имало спор между страните свързан с точното й прилагане. По тези съображения следва да се приеме, че представеното решение не обуславя извод за противоречива съдебна практика по поставения въпрос. По въпроса за правомощието на гражданския съд да извърши косвен контрол за законосъобразност на административен акт има задължителна практика на ВКС – ТР 6/2006г. на ВКС, ОСГК , която е съобразена по настоящото дело.
Последния въпрос в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК за точното прилагане на чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ не е от значение за решаването на спора, защото съдът не го е разгледал, а не е и бил длъжен да се произнесе по съществуването на твърдяното от ответницата право. Искът за собственост може да бъде уважен само ако ищецът докаже своето право на посоченото в исковата молба придобивно основание. Ответникът не е длъжен да доказва вещни права, достатъчно е да оспори заявеното от ищеца право. Следователно извън предмета на спора по настоящото дело е дали ответницата е имала право да възстанови земите преди замяната и едновременно чрез противопоставяне на възражение по чл.18з ал.3 ЗСПЗЗ да запази собствеността върху дадената в замяна земя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 194 от 20.02.2009г. по гр.д. № 1144/2008г. , с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд от 18.03.2008г. по гр.д. № 5363/2006г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: