О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София,09.04. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1365/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Т. П. е обжалвал решението на Пловдивския окръжен съд съд № 692 от 22.04.2009г. по гр.д. № 2340/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците В. С. Д., В. М. Б., П. П. Б. и М. П. Б. са подали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение № 82 от 16.06.2008г. по гр.д. № 162/2007г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че ищците не са доказали Г. П. да е притежавал ливада с площ от 9 дка, за която твърдят, че е поделена между неговите наследници и техни праводатели Т. П. и Б. П. , които са получи части от нея съответно от 3 и 3.8 дка. при неформална делба и са ги придобили по давност. Мотивите за този извод са, че свидетелите дават противоречиви показания по отношение площта на притежаваната ливада , местността, в която се е намирала , както и за нейните граници и при тези съществени различия точното местоположение на имота остава неустановено.
В изложението за допускане на касационното обжалване, инкорпорирано в касационната жалба се посоча, че спорът за собственост е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, с която се приема, че наименованието на местността, в която се намира имотът и различието в площта не са основания за отхвърляне на заявените претенции. Поддържа се, че от значение за точното прилагане на закона е установяването на границите на претендираната земеделска земя, местонахождение и площ.
Правният въпрос от значение за решаването на делото като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК съгласно разясненията, дадени в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая такъв правен въпрос, свързан с тълкуването на контретна материалноправна или процесуална норма, относима към предмета на спора – установяване на право на собственост към минал момент – кооперирането на земеделските земи не се поставя от касаторите. Индивидуализирането на неурегулираните недвижими имоти , както и на земеделските земи , които не са заснети на кадастрална карта се извършва по няколко признака – с посочване на землището на населеното място, в което се намират, местността, границите и квадратурата. При спор за собственост , какъвто е и спорът за материално право по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ в зависимост от конкретните доказателства, които са събрани по делото съдът може да признае за доказана собствеността на неурегулиран имот и въз основа на доказателства, които не установяват по безспорен начин някои от посочеите индивидуализиращи белези, но това е въпрос на решаващата дейност на съда и суверенното му право да преценява доказателствата по свое убеждение. С оглед на изложеното представените решения на ВКС в едното от които е прието, че точното местоположение на имотите не винаги изисква и точно установяване на наименованието на местността, което варира във времето и според представите на отделните хора, а в другото – че само наличието на несъответствие в точната квадратура на имота , внесен в ТКЗС не може да обоснове неоснователност на иска, не доказват основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, защото липса идентичност на случаите, във всеки от които са установени различни индивидуализиращи признаци на земите. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал. 1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 692 от 22.04.2009г. по гр.д. № 2340/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: