О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1319
гр.София, 27.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1312 от 2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. М. и И. С. М. срещу решение № 286 от 08.05.2009 г. на Софийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1* от 2008 г., с което е отменено решение № 34 от 22.04.2008 г., поправено за явна фактическа грешка с решение от 11.08.2008 г. по гр.д. № 281 от 2005 г. на С. районен съд и вместо него е постановено решение за признаване за установено на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ по отношение на касаторите, че И. М. Г., М. С. Г., К. Х. М. и З. Х. М. са собственици на земеделски имот, находящ се в землището на с. М., Софийска област, м.”Д”, съставляващ ливада от 0,659 дка, нанесена като имот № 0* по картата на земеделските имоти при съседи: от изток- имот на И. Г. З. , от запад- имот на наследниците на Г. К. Г. , от север- имот на наследниците на Л. Г. и от юг- главен път С. Говедарци.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Има ли правно основание ПК да възстанови собственост на земеделски имот, който не е заявен и конкретизиран по вид, местност и граници, 2. М. ли да се идентифицира възстановен земеделски имот без в решението на ПК да е посочено основанието, на което е възстановено правото на собственост- чл.14, ал.1 или ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 или ал.2 от ППЗСПЗЗ., 3. Допустимо ли е обсъждането само на представени от ищците доказателства, без съдът да се произнесе по доказателства и направени искания от ответниците, 4. П. направено искане за представяне на оригинал на решение на ПК и неизпъленние на това искане, следва ли представеният препис да се приеме за доказателство и да се обсъжда при постановяване на решението. 5. При идентификация на два имота има ли тъждество между понятията „масив” и „местност”. Като решения на ВКС, на които обжалваното решение противоречало са представени: решение по гр.д. № 3* от 2004 г. на ВКС, Четвърто Б отд., решение № 1* от 17.10.2005 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 444 от 01.06.2000 г. по гр.д. № 233 от 1999 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1* от 01.11.1995 г. по гр.д. № 2* от 1994 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 5* от 03.06.2002 г. по адм.д. № 2* от 2002 г. на ВАС, Второ отделение, решение № 1* от 05.11.2001 г. по гр.д. № 2* от 2000 г. на ВКС, Пето г.о., решение № 651 от 23.07.1985 г. на ВС, Второ г.о. и решение № 374 от 21.07.1994 г. по гр.д. № 258 от 1994 г. на петчленен състав на ВКС.
Ответниците И. М. Г., М. С. Г., К. Х. М. и З. Х. М. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения установителен иск за собственост върху земеделски имот, находящ се в землището на с. М., Софийска област, м.”Д”, съставляващ ливада от 0,659 дка, нанесена като имот № 0* по картата на земеделските имоти, въззивният съд е приел, че ищците като наследници на М. К. Г. са собственици на този имот на основание реституция по ЗСПЗЗ. Приел е, че решение № 1 М от 28.08.1995 г. на ПК-гр. Самоков, с което на наследниците на М. Г. е възстановен този имот е валиден административен акт. Истинността на това решение била удостоверена в удостоверение № 1* от 20.09.2007 г. на ОСЗГ- гр. С. и в извлечение от партида на имот № 0* от регистъра на земеделските земи, гори и земи от ГФ. Прието е също така, че ответниците- касатори в настоящото производство не са собственици по давност на имот пл. № 1* кв.18 по кадастралния план на селото, част от който е в границите на процесния имот № 0* тъй като съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ изтеклата давност върху този имот до 22.11.1997 г. не се зачита, а от тази дата до завеждане на делото -07.11.2005 г. не е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС десетгодишен давностен срок. Не била налице хипотезата на чл.79, ал.2 от ЗС, тъй като ответниците не са владяли имота на основание, което е годно да ги направи собственици.
Така постановеното решение не противоречи на посочените от касатора решения на ВКС: В решение по гр.д. № 3* от 2004 г. на ВКС, Четвърто Б отд. е прието, че при оспорване на иск за земеделска земя в тежест на ищците е да докажат, че по отношение на тях са се осъществили всички предпоставки за възстановяване на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ и че решението на ПК е един административен акт, който може да бъде оспорван от лицата, които не са участвали в административното производство по възстановяване на собствеността. Това решение на ВКС не касае нито един от посочените в изложението по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК съществени въпроси по настоящото дело.
В решение № 1* от 17.10.2005 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. и в решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че съдът следва да изгради фактически изводи относно всички релевантни за спора обстоятелства, като ги прецени отделно и в тяхната взаимовръзка. В обжалваното решение е прието същото принципно положение, като съдът е обсъдил всички релевантни за спора, според него, обстоятелства и доводи на страните. Ако в действителност съдът не е сторил това, то той е допуснал процесуално нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, което обаче не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 от ГПК, а е порок на решението, който може да бъде разгледан в производството по чл.290 и сл. от ГПК, но само ако бъде допуснато касационното обжалване.
В решение № 444 от 01.06.2000 г. по гр.д. № 233 от 1999 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че с решението на ПК за възстановяване на собствеността на земеделска земя се индивидуализира имотът. Същото е прието и в обжалваното решение- СОС е счел, че въпреки, че ищците са заявили за възстановяване пред ПК нива с площ от 0,600 дка в м.”И”, П. комисия е имала право да индивидуализира заявения имот по настоящото му положение и след тази индивидуализация да възстанови на ищците ливада с площ от 0,659 дка, находяща се в м.”Д”, заснета като имот № 0* по картата на землището.
В решение № 1* от 01.11.1995 г. по гр.д. № 2* от 1994 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че при спор за възстановяване на собственост върху земеделски земи служебната бележка от ЗК, че едно лице е владяло имот през 1948 г., не е достатъчно доказателство за собственост на този имот. В обжалваното решение не е прието нещо различно- обстоятелството, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот преди включването му в ТКЗС е установено по делото не само от представеното удостоверение № 142 от 18.12.1991 г. за декларирани от М. Г. в емлячен регистър от 1949 г. имоти, но и въз основа на събраните по делото свидетелски показания за осъществявано от М. Г. давностно владение върху имота в продължение на повече от необходимия срок за придобиване на имота по давност.
Решение № 5* от 03.06.2002 г. по адм.д. № 2* от 2002 г. на ВАС, Второ отделение не може да е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съгласно чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК такива са само решенията на ВКС и на гражданските съдилища.
В решение № 1* от 05.11.2001 г. по гр.д. № 2* от 2000 г. на ВКС, Пето г.о., решение № 651 от 23.07.1985 г. на ВС, Второ г.о. и решение № 374 от 21.07.1994 г. по гр.д. № 258 от 1994 г. на петчленен състав на ВКС е прието, че ако страната въпреки искането не представи оригинала на документа, който е представила в заверен от нея препис, последният се изключва от доказателствата по делото и съдът няма право да го обсъжда при вземане на решението си. В случая в обжалваното решение не е прието нещо различно- решението на ПК- гр. С. за възстановяване правото на собственост на ищците върху процесния имот е прието за доказателство по делото, тъй като то е било представено от ищците в официално заверено от ОСЗГ-гр. Самоков копие, което копие съгласно чл.143, ал.2 от ГПК /отм./ има същата доказателствена сила като оригинала и в този случай непредставянето на оригинала от страна на ПК-гр. Самоков за констатация не е основание за изключване на официално заверения препис от доказателствата по делото по реда на чл.101 от ГПК /отм./.
Тоест, не се констатира противоречие на обжалваното решение с нито едно от посочените от касаторите решения на ВКС, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК и касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото, касаторите са длъжни и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат пред ВКС в размер на 210 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на С. Г. М. и И. С. М. срещу решение № 286 от 08.05.2009 г. на Софийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1* от 2008 г.
ОСЪЖДА С. Г. М. и И. С. М. и двамата от с. Г., община С., Софийска област да заплатят на И. М. Г., М. С. Г., К. Х. М. и З. Х. М. всички със съдебен адрес: гр. С., кв.”С”, бл.35, вх. А, ет.4, ап.17 разноски по делото в размер на 210 лв. /двеста и десет лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.