О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1136
гр.София, 16.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдията Т.Гроздева гр.д.№ 1019 от 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. В. и Г. М. В. срещу решение № 4 от 09.02.2009 г. по в.гр.д. № 692 от 2008 г. на Смолянския окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 366 от 08.07.2008 г. по гр.д. № 57 от 2008 г. на Смолянския районен съд за осъждане на касаторите да заплатят на Н. К. Д. сумата 6 096 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствения му имот /втори жилищен етаж с площ от 123 кв.м., включващ и пристройка към етажа от 35 кв.м., от сграда, посторена в имот пл. № 1* с площ от 280 кв.м., включен в парцел ****span lang=EN-US>VII-1492 от кв.200 по ЗРП на гр. С. през периода от 15.09.2003 г. до 05.07.2007 г. и сумата 1 266,60 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на източен гараж с площ от 16 кв.м. в същия имот за същия период от време, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от завеждане на иска на 25.01.2008 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- касационно основание по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че не е налице недобросъвестност, за да може ищецът да претендира за обезщетение за добивите и ползите от веща по реда чл.73 от ЗС. Освен това, датата на протокола за въвод от 05.07.2007 г. по изп.д. № 317 от 2001 г. била началният момент, от който ищецът можел да претендира за такова обезщетение.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Като практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи е представено решение № 829 от 21.05.1984 г. по гр.д. № 227 от 1984 г. на ВКС, Първо г.о.
Ответникът Н. К. Д. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявените от Н. К. Д. срещу касаторите Р. С. В. и Г. М. В. искове с правно основание чл.73 от ЗС за присъждане на обезщетение за лишаване на Д. от ползването на процесния втори етаж от сграда и на източния гараж за периода от 15.09.2003 г. до 05.07.2007 г., въззивният съд е приел, че Д. е собственик на втория етаж и на източния гараж, че ответниците-касатори по настоящото дело са били недобросъвестни владелци на тези недвижими вещи през целия исков период, поради което на основание чл.73 от ЗС дължат обезщетение на собственика на вещите. Приел е още, че ответниците са станали недобросъвестни владелци на имота от датата на влизане в сила на постановлението, с което процесните имоти са възложени на Н. Д. 15.09.2003 г. и от тази дата те дължат на собственика обезщетение по чл.73 от ЗС. Прието е също така, че въпреки спирането на изпълнението- въвода във владение въз основа на постановлението за възлагане и прогласената със съдебно решение нищожност на договорната ипотека, ищецът е останал собственик на процесните имоти през целия исков период и към настоящия момент, поради което му се дължи обезщетение по чл.73 от ЗС.
В решение № 829 от 21.05.1984 г. по гр.д. № 227 от 1984 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че придобилият владението върху имот на основание, което е признато за противоречащо на закона, дължи на собственика добивите, които е получил или е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил и че същите задължения има и лицето, на което е признато право на задържане. Това решение е напълно неотносимо към конкретния случай, при който касаторите не са придобили владението върху имота нито на нищожно правно основание, нито имат право на задържане на този имот- касаторите са станали владелци на процесните имоти, които преди това са били тяхна собственост, от момента на влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на тези имоти на ищеца Н. Д. след извършената публична продан по изп.д. № 317 от 2001 г., образувано по искане на В. З. за изпълнение на парично задължение на Р. В. към него от 2 000 ДМ. Поради това няма никакво противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторите практика на ВКС и касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4 от 09.02.2009 г. по в.гр.д. № 692 от 2008 г. на Смолянския окръжен съд по жалбата на Р. С. В. и Г. М. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.