О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1226
гр.София, 03.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1089 от 2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ф” АД срещу решение № 20 от 06.02.2009 г. на В. окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 601 от 2008 г., с което е потвърдено решение № 55 от 27.10.2008 г. по гр.д. № 858 от 2008 г. на В. районен съд за уважаване на предявения от А. И. И. срещу касатора иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху три земеделски имота: нива с площ от 12,201 дка, находяща се в землището на с. К., В. , м.”Г”, представляваща имот № 0* по плана на землището, нива с площ от 24,700 дка в същата местност, представляваща имот № 0* и нива с площ от 23 дка в същата местност, представляваща имот № 057024.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- касационно основание по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът счита, че произнасянето на ВКС по настоящото дело ще е от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по жалбата А. И. И. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касационното обжалване на решения е допустимо, когато произнасянето на ВКС по посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато липсва правна норма, която да урежда правоотношенията, които са предмет на делото, поради което се налага прилагане на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата към процесния спор материалноправна или процесуалноправна норма е непълна или неясна, поради което се налага тълкуването й или когато практиката на ВКС по приложимата към спора правна норма следва да бъде коригирана.
В случая, касаторът не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето от ВКС по който, според него, ще е от значение за точното прилагане на закона. От самата касационна жалба обаче могат да се изведат следните въпроси: 1. Дали решението, с което се отхвърля иск за признаване нищожност на сделка формира сила на пресъдено нещо по въпроса кой е собственик на имота, предмет на тази сделка и 2. Представлява ли нотариален акт, с който несобственик е продал на трето лице един имот, правно основание за това трето лице да владее имота. По тези два въпроса има пълна и ясна правна уредба в нормите на чл.221, ал.1 от ГПК /отм./, сега чл.298, ал.1 от новия ГПК и чл.108 от ЗС. Освен това е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, според която договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен, но няма транслативен ефект /не води до прехвърляне на правото на собственост върху имота- предмет на сделката, от купувача на продавача по тази сделка/, поради което купувачът по сделката няма правно основание да държи имота, респ. няма право да откаже да върне владението на този имот на действителния му собственик /в този смисъл решение № 1* от 12.12.1993 г. по гр.д. № 572 от 1993 г. на ВС, Второ г.о., решение № 507 от 01.07.1994 г. по гр.д. № 381 от 1994 г. на ВС, Първо г.о., решение № 640 от 04.07.1994 г. по гр.д. № 931 от 1993 г. на ВС, Второ г.о., решение от 04.02.2004 г. по гр.д. № 292 от 2003 г. на ВС, Второ г.о., решение № 184 от 04.05.2006 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на ВКС, Четвърто-Б г.о.и много др./. Обжалваното решение е постановено изцяло в съответствие с тази практика на ВКС, която е правилна и не се нуждае от коригиране.
Поради гореизложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на В. окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 06.02.2009 г. на В. окръжен съд, гражданска колегия по гр.д. № 601 от 2008 г. по жалбата на „Ф” АД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.