О ПР Е Д Е Л Е Н И Е
N 75
гр. София 25.01.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 713 / 2009 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. Г. Т. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 126 от 06.02.2009г. по гр.д. № 230/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
Ответницата Е. К. В. е подала отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество.
Варненският окръжен съд е отменил решение № 3* от 11.12.2007г. по гр.д. № 8137/2006г. на Варненския районен съд , ХХ състав и при условията на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ е решил делото по същество като е отхвърлил иска на П. Г. Т. против Е. К. В. за предаване владението на 600/675 кв.м. от П. имот № 284 по плана за новообразуваните имоти на СО”А” в землището на гр. В., м.”В” и обезсилил решението, с което е прието , че протоколът от заседанието на ИК на ОНС гр. В. от 2202.1983г. е неавтентичен относно авторството на подписа на П. И.
Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищцата е бил собственик на земеделския имот, възстановен по административния ред на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ в съществуващи/възстановими/ реални граници. Независимо от това съдът е отхвърлил иска за предаване на владението поради зачитане на правата на ответницата по § 4а ЗСПЗЗ като е приел, че на нея е било предоставено право на ползване въз основа акт на Министерския съвет върху същия имот, той е бил застроен към 01.03.1991г. и е проведена процедурата по изкупуване на земята. Изложени са съображения, че подписването на протокол протокол № 29 от 22.02.1983г. на заседанието на ИК на СНС, с който е одобрен списъкът на лицата , на които се предоставя право на ползване на основание ПМС 11/1982г. от първия заместник председател , вместо от секретаря не опорочава удостоверяването в документа , че е проведено заседание при необходимия кворум и са взети обективираните в протокола решения.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба се посочва, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и доводи на ищцата, с което е допуснал нарушение на задължителната съдебна практика т.1 и 2 на ППВС 7/1965г. и ТР 1/2001г. на ВКС, ОСГК за въззивното производство, съгласно която въззивният съд е длъжен да направи самостоятелна оценка на доказателствата, включително и на тези пред първата инстанция. Развити са и съображения, че е допуснато нарушение на закона при разглеждането на възражението за липса на валидно учредено право на ползване като предпоставка за изкупуване на земята на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК касационно обжалване се допуска, когато съдът се е произнесъл по определен материалноправен или процесуален въпрос и го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, този въпрос е разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Следователно в изложението по чл.284 ал.3 т. 1 ГПК следва да бъде посочен принципен въпрос по приложението на закона, по който се е произнесъл въззивният съд, да се обоснове неговото значение за делото и да се мотивира коя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК е налице. В случая касаторката се позовава на основанието по чл.280 ал.1 ГПК като се мотивира, че не са съобразени т.1 и 2 на ППВС 7/1965г. Това постановление обаче е загубило сила, защото е прието по време, когато второинстанционното производство пред окръжния съд е било контролно-отменитлно. За въззивното производство, въведено след 1997г. по отменения ГПК важат разясненията, дадени в ТР1/2000г. на ВКС, ОСГК и те са спазени от въззивния съд, който е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и е направил собствени фактически и правни изводи. Развитите в касационната жалба доводи, макар да се намират в раздела за допускане на касационното обжалване по същество са относими към решаващата дейност на съда, включваща тълкуването на разпоредби на ЗНС /отм./ и преценка на доказателствата. Без да са свързани с критериите за допускане на касационното обжалване, тези доводи не могат да се разглеждат в производството по чл.288 ГПК, в което не се проверява правилността на въззивното решение. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 126 от 06.02.2009г. по гр.д. № 230/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: