О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 627
гр. София ,08.07.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на първи юли през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 188 / 2009 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. С. Г. и М. П. Г. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 09.12.2008г. по гр.д. № 718//2008г. по допускане на делбата.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
Пловдивският окръжен съд е отменил решението на Пловдивския районен съд № 45 от 09.03.2006г по гр.д. № 2261/2005г. и е допуснал да се извърши съдебна делба между В. С. Т., Д. Т. Т. и М. П. Г. на югоизточно жилище на първия етаж от вътрешната жилищна сграда в УПИ * кв.51 по плана на гр. Пловдив „К” , на западното жилище от първия етаж на същата жилищна сграда при равни права между М и на жилището на втория етаж от същата сграда при квоти ? за В. Т. , 2/4 за него и Д. Т. в режим на СИО и ? за М. С. Г..
Касационната жалба е подадена само срещу решението по допускане на делбата на втория етаж от сградата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че решението в тази част е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Касаторите се позовават на решение № 325/1993г. по гр.д. № 963/1992г. на ВС , І г.о. , в което е прието, че е допустимо владението на реална част да се зачете като владение на идеална част от недвижим имот. Вторият въпрос, за който се твърди, че е разрешен от въззивния съд е за момента, в който настъпва оригинерното придобиване на собствеността по чл.79 ЗС. Поддържа се от касаторите, че е налице противоречива практика по този въпрос като в част от решенията се прима, че ефектът на придобивната давност настъпва с момента на изтичането й, а в други, че е необходимо владелецът да се позове на давността.
При проверката на основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК в редакция след решението на Конституционния съд на Република България №4/2009г. на обжалване пред ВКС подлежат решенията на въззивните съдилища, по които те са се произнесли по материалноправен или процесуален въпрос и са го разрешили в отклонение от практиката на ВКС, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата ли е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В разглеждания случай катасаторите се позавават на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. То е налице, когато в различни съдебни решения , по различни дела, едното от които е обжалваното се дава противоречиво тълкуване на една и съща правна норма – материалноправна или процесуална. В отделните решения трябва да е разрешен един и същ въпрос по приложението на закона. Въпросът трябва да е от значение за решаването на конкретното дело и да не е свързан с фактическото изясняване на спора, което произтича от характеристиката на касационната инстанция като съд основно по правото, а не по съществото на спора, и от функцията й да унифицира правоприлагането по принципните въпроси с еднаквото третиране на аналогични гражданскоправни казуси /решение №4/2009г. на КС на РБ т.3/. Наличието на съдебна практика на ВКС, в която се приема за възможно придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяна реална част от жилищен имот не означава, че във всички случаи възражение от такъв характер следва да бъде уважено – прилагането на института на правната конверсия изисква да бъдат установени всички елементи на владението. В случая въззивният съд изрично е посочил съдебна практика по този въпрос – решения № 325/1993г., І г.о., решение 673/1996г., І г.о., 418/2004г. ВКС, ІІ г.о. , с които се е съобразил и е разгледал възражението по същество, но е приел, че то е неоснователно защото липсва субективният елемент по отношение на третия съсобственик – Ц. Г. , придобила права в режим на съпружеска имуществена общност, а това изключва признаване на права в по-голям обем от придобитите по наследяване части независимо от момента, от който следва да се приеме, че настъпва оригинерното придобиване на собствеността. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданко отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното ершение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 09.12.2008г. по гр.д. № 718//2008г. по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: