О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 465
гр. София,01.06.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 298 / 2009 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Д. К. е обжалвала въззивното решение на Габровския окръжен съд № 188 от 22.10.2008г. по грд. № 259/2008г
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
Ответникът С. В. Р. е изразил становище, че жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Габровският окръжен съд е отменил решението на Д. районен съд № 150 от 21.12.2007г. по гр.д. № 387/2007г. частично и е отхвърлил иска за делба на поземлен имот 14 кв.І по устройствения план на с. Г., Община Д..
В. съд е приел, че имотът е бил сънаследствен, придобит по правоприемство от наследниците по закон на Н. Д. Д. С отказът от наследството на Д. Д. Д. е уголемен дела на сестра му Р. Р. , низходяща на брата на общия наследодател Д, която е наследена от сина си С. Р. Другият брат на Н. Д. , чиято назходяща наследница – внучка е ищцата по делото С. К. е направил писмено изявление с нотариална заверка на подписа на 23.10.1973г., в което е декларирал, че е отстъпил наследствените си права върху делбения имот на брат си Д. Д. заради грижите, които е полагал за общия наследодател Н. П. тези факти съдът е направил извод, че е основателно възражението за придобивна давност на ответника С имотът не е съсобствен. Съдът е посочил, че владението е установено със съгласието на сънаследника, а това изключва презумпцията, установяваща правилото, че владението на съсобствен имот от един от съсобствениците е в полза и на останалите.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторката посочва като съществен въпроса, че промяната в намерението на съсобственика да владее за себе си целия имот следва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия , които да станат достояние на сънаследника и да доказват несъмнено, че се отрича неговата фактическа власт върху имота. В посочения смисъл са представени решения на ВКС, в които се приема, че позоваващият се на придобивна давност наследник трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и е е променил намерението си и е започнал да владее само за себе си – решение 140/2006г. на ВКС, І г.о., решение 216/2002г. на ВКС, І г.о. Действително това е основният въпрос, от който зависи решаването на спора поради направеното от ответника по иска за делба правоизключващо възражение за придобивна давност и поради това е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Той обаче не е разрешен в отклонение от цитираната практика на ВКС, защото съдът е посочил обстоятелствата, които водят до изключване на правилото за държане на частите на съсобствениците , обсъдил е и представената декларация от наследодателя на ищцата, която макар да няма правна стойност на отказ от наследство поради неспазване на формата по чл.48 във връзка с чл.52 ЗН има значение за субективния елемент на владението от гледна точка на изразено съгласие от собственика. С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с разрешаването на въпроса за основателността на възражението за придобивна давност.
Вторият съществен въпрос, формулиран в изложението за допускане на касационното обжалване е свързан с преценката на достоверността на показанията на свидетелия Н. К. Поддържа се, че в нарушение на съдебната практика – решение 67/1982г. на ВС, ІІ г.о., решение 3426/1980г. на ВС, ІІ г.о. съдът е игнорирал показанията на свидетеля единствено поради факта, че е близък роднина. Това обаче е въпрос по съществото на спора касаещ упражняването на правомощията на решаващия съд да преценява доказателствата по свое убеждение и поради това не е относим към основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК. При проверка на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК ВКС има задължение да се произнесе дали е разгледан въпрос, от значение за решаването на спора, свързан с приложение на конкретна правна норма от материалноправно или процесуално естество, без да проверява правилността на фактическите и правни изводи на съда по същество. С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на което се позовава касаторката и по втория въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд № 188 от 22.10.2008г. по грд. № 259/2008г. по жалбата на С. Д. К. вх. № 3* от 03.12.2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: