О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 987
гр. София 07.09.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 491 / 2009 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. М. Я. е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 254 от 28.02.2008г. по гр.д. № 779/2007г.
В срока за отговор на основание чл.287 ал.2 ГПК е подадена насрещна касационна жалба от М. М. И..
Касационната жалба на С. М. Я. е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по въведените основания по допускане на касационното обжалване.
Бургаският окръжен съд е оставил в сила основното решение Бургаския районен съд по гр.д. № 932/2005г. № 1* от 07.12.2006г., допълнително решение № 392 от 28.03.2007г. и решение № 1* от 20.07.2007г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1* от 07.12.2006г.
Въззивният съд е приел, че искът на С. М. Я. по чл.30 ал.1 ЗН за намаляване на дарението на 1/12 ид.ч. от дворно място от 185.60 /371.20 кв.м. от УПИ * кв.31 по плана на гр. Б., извършено с нот.акт № 140/2002г. е основателен до размер на 5.04% ид.ч. и в такъв обем е възстановена запазената част на ищеца от наследството на неговата майка П, починала на 19.12.2004г.
Съгласно чл. 280 ал.1 ГПК касационно обжалване се допуска , когато въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос от значение за конкретното дело и го е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата или има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ето защо на основание чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е длъжен да направи мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Това изложение не трябва да съдържа доводи за неправилност на решението , които обосновават отменителните основания по чл.281 ГПК. В него следва да бъдат формулирани въпроси , свързани с прилагането на конкретна правна норма от въззивния съд и да бъде посочено коя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК, обуславящи допускането на касационното обжалване е налице.
В случая касаторът е посочил, че въпросите, които са от значение за решаването на спора са свързани с прилагането на разпоредбите на чл. 30, 31,33 и 34 ЗН, но не е обосновал с какво приетото от съда в обжалваното решение се отклонява от тълкуването на разпоредбите в посочените решения на ВКС, които се отнасят за обема на наследствената маса, в която се включват и земеделски земи , каквито по делото няма данни да са останали в наследството. В изложението се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона, но по същество доводите са свързани с решаващата дейност на съда при възприемане на заключенията на вещите лица. При прилагането на чл.31 ЗН съдът се е съобразил със съдебната практика, че стойността на масата, от която се определят запазените и разполагаеми части, включваща имуществото , което е принадлежало на наследодателя в момента на смъртта му и направените от него дарения по цени към момента на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите вещи – решение № 604 от 28.IX.1992 г. по гр. д. № 406/92 г. на ВС, І г.о. Към този момент е оценено имуществото единствено от единичната експертиза от 25.10.2006г., назначена по почин на съда. В останалите експертизи е определена пазарната стойност към момента на изготвяне на заключенията, поради което те не са били относими към предмета на спора. Въпросът, който поставя касатора за реалната стойност на имуществото от масата по чл.31 ЗН не е за тълкуването на посочената разпоредба, а е свързан с определената от вещото лице оценка, чието заключение не е било оспорено. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280ал.1 т.1 и 3 ГПК и касационната жалба на С. М. Я. не следва да се допуска за разглеждане по същество, а насрещната жалба на М. М. И. следва да се остави без разглеждане на основание чл. 287 ал.4 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, сътав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 254 от 28.02.2008г. по гр.д. № 779/2007г. по жалбата на С. М. Я.
О. без разглеждане насрещната касационна жалба на М. М. И. на основание чл.287 ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: