Определение №926 от по гр. дело №273/273 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                                            N 926
гр. София,25.08.2009г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли   през две хиляди и девета  година в състав
                                              
 
    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА          
 ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                           ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                                   
 
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова  
гр. дело N 273 / 2009 г. по описа на Първо  гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. И. М., Д. И. А. и М. Г. М. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 31.10.2008г. по гр.д. № 70/2008г.
Ответниците П. А. Д., Д. Е. И. и Е. Е. И. не са подали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по въведените основания по допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е уважил иска на Р. И. М., Д. И. А. и М. Г. М. за заплащане разноските за извършените подобрения в апартамента на третия жилищен етаж в северния близнак от сградата на бул.”М” № 59 гр. Б., собственост на ответниците П. А. Д., Д. Е. И. и Е. Е. И. в размер на 5713лв., а за разликата до 10 500лв. е отхвърлил иска.
Въззивният съд е приел, че ищците са извършили довършителни работи в апартамента, след валидно учредяване на право на строеж за този обект от „Д” ЕООД гр. Б. с нот.акт 168/1995г. на Д. Б. Й. и Е. Д. Д. Съдът е признал качеството на недобросъвестни владелци на ищците като е приел, че на основание чл.74 ал.1 ЗС те могат да получат за подобренията, които са извършили само стойността на направените разходи в размер на 5713лв., защото тя е по-малка от увеличената стойност на имота. В присъдената сума са включени оценените от вещото лице строителни работи – положена стоманобетонна плоча на кота над трети етаж, изградени носещи зидове и преградни стени , частична електрическа инсталация като съдът се е съобразил с претенцията на ищците съобразно молбата от 04.07.2008г. , подадена след оставянето на исковата молба без движение на основание чл.100 ал.1 ГПК /отм./ за уточняване на отделните видове работи по пера и разграничаване на вложените материали и стойността на труда.
В изложението по чл.284 ал.3 г.1 ГПК от 20.12.2008г. касаторите се позовават на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК като поддържат, че въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВКС по въпроса за разликата между необходимите разноски и подобренията – решение № 532 от 17.06.1994г. по гр.д. № 382/1994г. на ВС, І г.о. като не е присъдил стойността на направения временен покрив над третия етаж. В цитираното решение на ВС действително е посочено, че за необходимите разноски се дължи обезщетение по реда на чл.60 и сл. ЗЗД, но в случая съдът не е отказал да присъди стойността на временния покрив поради това, че той не представлява необходим разход, а е приел, че такава претенция не е предявена, следователно мотивите не са свързани с приложението на разпоредбите на чл. 60 и сл. ЗЗД и чл.72-74 ЗС и няма противоречие с тълкуването на закона в посоченото решение.
Вторият въпрос , който се поставя от касаторите е за характеристиката на общите части в етажната собственост и статута им на принадлежност към главната вещ – жилището. Касаторите представят решение от 04.07.2006г. по гр.д. № 745/2005г. на ВКС, ІV-Б отделение , в което е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.38 ЗС във връзка с разграничението на общите части по естеството си и по предназначение . Представят и решение 1505/2006г. по гр.д. № 2656/2005г. на ВКС, ІV-А г.о., в което е прието, че носещите стени представляват общи части на сградата. Тези решения също са неотносими към предмета на спора , тъй като съдът не е уважил иска за строителните дейности в общите части поради това, че не са събрани доказателства да са извършени от тях. При липса на поставени процесуални въпроси с обосноваване на основанията по чл.280 ал.1 ГПК във връзка с преценката на доказателствата и с предмета на претенцията, поставените материалноправни въпроси се явяват без значение за крайният изход на спора и не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба да бъде разгледана по същество.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 31.10.2008г. по гр.д. № 70/2008г. по жалбата на Р. И. М., Д. И. А. и М. Г. М.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top