О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 609
гр. София 03.07.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на първи юли през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 281 / 2009 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. А. Л. е обжалвал въззивното решение на Пловдивския окръжeн съд № 1* от 10.07.2008г. по гр.д. № 2648/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
Ответницата Е. Ж. К. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване като е поискала и присъждане на разноски.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е отменил частично решението на Първомайския районен съд № 43 от 09.08.2007г. по гр.д. № 123/2006г. и е признал за установено на основание чл.53 ал.2 ЗКИР по отношение на Р. А. Л., че Е. Ж. К. е собственица на 35 кв.м. в западната част на УПИ * и УПИ ХVІІ-75 кв.9 по плана от 1988г. на с. Д. при посочени граници и обозначени на скицата на вещото лице, приподписана от съда и по този начин приобщена към решението.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК след уточнението с вх. № 2* от 22.12.2008г. касаторът се е позовал на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК. Те са налице, когато въззивният съд е разгледал материалноправен или процесуалноправен въпрос и го е разрешил в отклонение на практиката на ВКС или този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая касаторът поддържа, че съдът не е съобразил практиката на ВКС по приложението на чл.110 ЗТСУ/отм./ за непосредственото отчуждително действие на дворищната регулация. В цитираното от него решение № 51 от 16.02.2005г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че по иск за собственост на реална част от недвижим имот следва да бъде съобразено отчуждителното действие на дворищната регулация. По настоящото дело обаче искът има за предмет установяане на грешка в кадастралния план, свързана със спор за материално право – чл.53 ал.2 ЗКИР и по този иск предвижданията на регулацията не се съобразяват с оглед момента на установяване на собствеността – заснемането на кадастралните граници, което предхожда регулацията. Не е относимо към предмета на настоящото дело и второто решение, което се представя от касатора – № 981 от 03.07.2001г. по гр.д. № 2228/2000г. на ВКС,ІV г.о. , в което е прието, че собственикът на парцела, към който се придават дворни места става собственик и на тези места по силата на вещноправното действие на регулацията. С оглед данните по делото в случая въззивният съд е установил, че е налице несъответствие между плана от 1932г. и този от 1988г. , засягащ УПИ VІ-75 и ХVІІ-75 от една страна и УПИ V-76 и ХVІІІ-76 кв.9 като ищцата Е е владяла своя имот в границите на първата регулация. При липса на възражение на ответника-касатор за отсъствие на предпоставките за заемането на имота намира приложение хипотезата на чл.33 ал.1 ЗТСУ/отм./ съгласно разясненията в ТР №3 /1993г. на ВС, ОСГК , с които въззивният съд се е съобразил. С оглед на изложеното не са налице заявените основания по чл.280 ал.1 ГПК, защото материалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е разрешен при спазване на практиката на ВКС , а приетото тълкувателно решение, което е задължително за съдилищата на основание чл. 130 ал.2 ЗСВ, изключва приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжeн съд № 1* от 10.07.2008г. по гр.д. № 2648/2007г.
ОСЪЖДА Р. А. Л. да заплати на Е. Ж. К. сумата 100лв. /сто лева/ разноски за производството по чл.288 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: