Определение №651 от по гр. дело №497/497 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       N  651
 
гр. София,10.07.2009г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на първи юли  през две хиляди и девета  година в състав
                                              
 
    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА          
 ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                           ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                                   
 
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова  
гр. дело N 497 / 2009 г. по описа на Първо  гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. Б. Т. и В. Б. Ф. са обжалвали въззивното решение на П. окръжен съд № 665 от 13.11.2008г. по гр.д. № 685/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
Ответниците Б. А. Б. , Л. И. Б. , М. Г. Б. и К. Г. Б. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Не е изразено становище по основанията за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение П. окръжен съд е оставил в сила решението на П. районен съд № 17 от 04.03.2008г. по гр.д. №418/2007г. , с което е уважен иска на Б. А. Б. , Л. И. Б. , М. Г. Б. и К. Г. Б. против Н. Б. Т., Е. Б. М. и В. Б. Ф. за установяване на основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Б., П. област А. Б. Б. , който е наследодател на ищците е притежавал имот – овощна градина с площ от 2.4 дка в землището на същото село, м.”Б”. Въззивният съд е приел, че правото на собственост на наследодателя А е установено с нотариален акт № 93/1942г., което доказва активната легитимация на ищците, а възражението на ответниците за нищожност на нотариалния акт е прието за неоснователно.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК в редакция след решението на КС на РБ №4/2009г. на касационно обжалване пред ВКС подлежат само въззивните решения, по които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос и го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото /т.3/.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторите по настоящото дело се позават на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК като посочват като съществен въпроса за предмета на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и излагат съображения, че имотите, които са притежавали наследодателите на ищците и на ответниците са с различна квадратура и не са идентични и разпоредбата на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е неприложима.
При проверка на основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице, когато решаването на спора изисква тълкуване на конкретна правна норма, по която няма съдеба практика, налице е непълнта или противоречие в закона или се налага изоставяне на неправилна съдебна практика с оглед точното прилагане на закона и развитие на правото. По приложението на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ последователно и непротиворечиво се приема в практиката на ВКС, че искът има за предмет установяване на правото на собственост към минал момент. В този смисъл е и задължителното тълкуване в ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК, което е съобразено от въззивния съд, който е изложил подробни съображения както по допустимостта на производството, обосновано със заявяване на едни и същи земи пред ОСЗ , така и по основателонстта на иска, следователно не се налага за точното прилагане на закона произнасяне на ВКС в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставеният в изложението въпрос за идентичността на двата имота засяга същността на спора и е свързан с преценка на доказателствата, което е част от решаващата дейност на въззивния съд, която не се проверява в производството по чл.288 ал.1 ГПК, което има за цел да установи налице ли са критериите за приложното поле на касационното обжалване. Доколкото в изложението не се сочат основания, свързани с принципите на доказването в процеса, разпределяне на доказателствената тежест между страните, допустимостта на обсъдените от съда доказателства и тяхната доказателствена сила, не може да се приеме, че поставеният въпрос е свързан с приложението на закона. С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд № 665 от 13.11.2008г. по гр.д. № 685/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top