Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр.София, 02.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4219 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” Е. срещу решение № 143 от 25.04.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 961 от 20.01.2007 г. на Г. районен съд по гр.д. № 1* от 2007 г. за отхвърляне на предявения от „Р” Е. срещу „Е” АД иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на трафопост с площ около 20 кв.м., разположен на приземния етаж на четириетажна железобетонна фабрична сграда със застроена площ от 298,81 кв.м., построена в УПИ IV-1738 в кв.228 по П. устройствен план на И. зона на гр. Г..
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост– основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Според касатора, неправилно въззивният съд е приел, че касаторът не е придобил право на собственост върху сградата, в която се намира процесното помещение, тъй като договорът от 25.01.2007 г. за прехвърляне на предприятие не бил вписан в С. по вписванията. Този договор бил вписан на 06.03.2007 г., но вписан екземпляр от него не бил представен по делото, тъй като никога договорът не е бил оспорван от насрещната страна. Освен това, вписването на договора в С. за вписване не била част от изискуемата от закона форма за действителност на договора, поради което дори и да не е бил вписан, този договор имал транслативен ефект- довел е до придобиване правото на собственост върху имота, който е част от прехвърленото търговско предприятие. Съгласно чл.1 от П. за вписванията и чл.113 от ЗС, вписването на сделки имало само оповестително действие по отношение на третите лица. По същество счита, че предявения иск е основателен, тъй като процесното помещение било собственост на касатора, а ответникът го ползвал за трафопост без правно основание. Това помещение не било собственост на държавата, тъй като не е било изградено от нея, а е приспособено за трафопост в сграда, която е била одържавена по реда на ЗОЕГПНС, правото на собственост върху която е възстановено на бившите собственици.
В писмен отговор от 04.08.2008 г. ответникът по касационната жалба „Е” АД оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, след проверка на посочените основания за касация на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 236 от 16.12.2008 г. на ВКС, Пето г.о. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
С определение № 236 от 16.12.2008 г. ВКС, Пето г.о. е допуснал касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 1* от 2007 г. по следния въпрос: дали вписването на договора за прехвърляне на търговско предприятие в С. по вписванията е част от предвидената в чл.15 от Търговския закон форма за действителност на сделката за това прехвърляне или това вписване има само оповестително действие по отношение на третите лица. В определението е констатирано различно решаване на този въпрос в обжалваното решение и в решения № 594 от 11.06.2004 г. по гр.д. № 1* от 2003 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, № 491 от 22.07.2005 г. по гр.д. № 119 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. и № 781 от 20.11.1992 г. по гр.д. № 248 от 1992 г. на ВКС, Първо г.о.: В обжалваното решение е прието, че ищецът „Р” Е. не е собственик на процесния имот, тъй като договорът за прехвърляне на предприятието на ЕТ „Ф” на ищцовото дружество „Р” Е. /в което предприятие бил включен и процесния недвижим имот/ бил нищожен поради неспазване на предвидената в закона форма за действителност на този договор /тъй като договорът не бил вписан в С. по вписванията/ и поради това нямал прехвърлително действие. В посочените от касатора решения на ВКС е прието обратното: че вписването в С. по вписванията не е елемент от фактическия състав на сделката за прехвърляне на търговско предприятие, че това вписване не е част от предвидената в чл.15 от ТЗ форма за действителност на тази сделка, а има само оповестително действие по отношение на третите лица.
Настоящият състав на ВКС намира за правилно разрешението, дадено в посочените по-горе решения на ВКС поради следното: Съгласно чл.1 от П. за вписванията, вписването на сделки в С. по вписванията има само оповестително действие по отношение на третите лица /защитно действие вписването има само в изрично посочените от закона случаи/. Във всички случай обаче вписването в С. по вписванията не е елемент от фактическия състав на сделката, не е част от формата за действителност на сделката и следователно не се отразява на действителността на тази сделка и на нейния транслативен ефект. Вписването на сделка в С. по вписванията е от значение, само когато е налице конкуренция между права /придобиване на имот от две лица последователно от един и същ праводател-собственик на имота/. В този случай, съгласно чл.113 от ЗС собственик на имота е този от приобретателите, който пръв е вписал сделката си.
С оглед на това разрешение на поставения по настоящото дело въпрос, обжалваното решение на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон: Тъй като вписването на сделката за прехвърляне на търговско предприятие в С. по вписванията не е част от формата за действителност на тази сделка, въззивният съд е следвало да приеме, че представените по делото нотариален акт № 1* от 21.06.2006 г. и решение за вписване на прехвърляне на предприятие № 556 от 14.02.2007 г. на Великотърновския окръжен съд по ф.д. № 2* от 1992 г. /независимо от това дали договорът за прехвърляне на предприятието е бил вписан в С. по вписванията/ безспорно доказват, че ищецът по делото „Р” Е. е правоприемник на лицата, на които по реда на ЗВСВОНИ е било възстановено правото на собственост върху сградата, в която се намира процесния трафопост.
Обжалваното решение е неправилно и поради допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане и непроизнасяне по всички възражения на страните, по-конкретно по възражението на ответника, че процесният имот е енергиен обект и като такъв не подлежи на връщане на ищеца, който е правоприемник на лица, на които по реда на ЗВСВОНИ е възстановено правото на собственост върху сградата, в която се намира процесния трафопост. Във връзка с това възражение въззивният съд е следвало да се произнесе дали процесният имот представлява енергиен обект по смисъла на пар.1, т.17 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г. /отм./ и чл.1132 от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и ако е енергиен обект- дали съобразно разпоредбите на чл.60, чл.62 от ЗЕЕЕ от 1999 /отм./, пар.67, ал.7 от ПЗР към ЗИД на ЗЕЕЕ /отм./, обн.в ДВ бр.64 от 1999 г., пар.4, ал.9 от ПЗР и пар.25 и пар.26 от ПЗР на Закона за енергетиката от 2003 г. правото на собственост върху този обект е било възстановено на бившите собственици и ако е възстановено- дали върху имота има възникнали сервитутни права за енергийното предприятие и съответно дали реституираните собственици имат право да искат изместването на трафопоста. За правилното произнасяне на съда по това възражение на ответника по делото е необходимо да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия- назначаване на експертиза със задача да даде заключение дали към момента на рестититуцията на сградата, в която се намира процесния трафопост, помещението, което се е ползвало за трафопост, е било включено в дълготрайните материални активи на енергийното предприятие и дали към онзи момент това помещение се е ползвало за преобразуване, пренос и снабдяване с електроенергия на потребители, живеещи извън сградата.
Поради гореизложеното и на основание чл.293, ал.3 от ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 143 от 25.04.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.