О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
гр.София, 01.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1452 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. „В” срещу решение № 71 от 08.05.2009 г. на Бургаския окръжен съд, трети състав, постановено по в.гр.д. № 22 от 2008 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 30 от 07.03.2006 г. по гр.д. № 234 от 2005 г. на А. районен съд за уважаване на предявен от В. Й. М. срещу касатора иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване владението върху склад с площ от 228 кв.м., находящ се в парцел **** по кадастралния план на с. Ч., общ. Айтос, Б. област, състоящ се от склад и приземен етаж, в който са разположени два бункера за готова ярма по 5 т. всеки, поточна линия с телфер, работилницаза ремонт на мелнични машини, склад за резервни части, означен със син цвят на скица към заключение на вещото лице Ст. Р. от 11.02.2009 г., находяща се на лист 43 от делото.
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е недопустимо и неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решавани от съдилищата въпроси и въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Макар и не точно формулирани, тези въпроси според касатора са следните: 1. Допустимо ли е решение постановено по нередовна искова молба- молба, чийто нередовности не са отстранени, 2. П. ли на реституция по реда на ЗВСВОНИ сгради, построени след одържавяването на поземлените имоти. Като практика на съдилищата, на която обжалваното решение противоречи, са посочени следните съдебни актове: решение № 1* от 23.08.1995 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 693 от 27.05.2002 г. на ВКС, Четвърто г.о., Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д. № 3 от 1994 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6 от 2005 г., определение № 131 от 10.12.2008 г. по гр.д. № 111 от 2008 г. на Е. районен съд, решение № 182 от 14.04.2009 г. на П. окръжен съд, решение № IV-29 от 07.05.2008 г. по в.гр.д. № 510 от 2006 г. на Бургаския окръжен съд и определение № 91 от 06.02.2009 г. по гр.д. № 4* от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 248 от 24.10.2008 г. по гр.д. № 95 от 2006 г. на С.районен съд.
В писмен отговор от 27.07.2009 г. и от 05.08.2009 г. ответникът по жалбата В. Й. М. оспорва същата като недопустима. Моли жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане и да му се присъдят направените за делото пред ВКС разноски.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от В. М. ревандикационен иск за склад, въззивният съд е приел, че този склад представлява пристройка към мелницата, бивша собственост на наследодателя на ищеца, която е била отчуждена от него на основание ЗНЧИМП, а към настоящия момент е рестититуирана по силата на закона съгласно чл.2, ал.1 от ЗВСВОНИ. Макар и построен след национализирането на дворното място и мелницата, процесният склад също бил собственост на ищеца, тъй като бил функционално свързан с мелницата и я обслужвал /вътре в него се намирали бункери за готова продукция, поточна линия с телфер, работилница/ и съгласно правилото на чл.97 от ЗС се присъединявал към тази мелница.
Така постановеното решение не противоречи на посочените от касатора съдебни решения по въпроса подлежат ли на реституция по реда на ЗВСВОНИ сградите, построени след одържавяването на поземлените имоти. Съгласно приетото в задължителните за съдилищата в РБ Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д. № 3 от 1994 г. на ОСГК на ВКС /т.1/ и Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС /т.1/, за решаване на въпроса за собствеността върху построените след одържавяването на имота постройки от значение е факта дали мястото, върху което са изградени, е било застроено или незастроено преди одържавяването и дали новопостроените постройки представляват самостоятелна сграда или пристройка към или надстройка над съществуващата преди одържавяването сграда. В настоящия случай, при който национализираният имот е бил застроен още преди одържавяването /с мелница/, от значение за решаване на въпроса, дали построеният след национализацията склад е собственост на ищеца или на ответника от значение е това, дали този склад представлява самостоятелна сграда или пристройка към съществуващата мелница- въпрос, който е фактически и като такъв не би могъл да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението. По правния въпрос /дали изградената след одържавяването на имота постройка става собственост на реституирания собственик на мястото или остава собственост на държавата или на лицата, придобили имота от държавата/ въззивният съд се е произнесъл в съответствие с горепосочените Тълкувателно решение № 1 от 1995 г. и Тълкувателно решение № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, като е приел, че собствеността върху постройката зависи от това, дали тя е самостоятелна сграда или е пристройка, която се присъединява към съществуващата преди одържавяването сграда. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Тъй като по посочения по-горе въпрос има задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 1995 г. и № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС/, дори да съществуват решения на тричленни състави на ВКС, на окръжни или районни съдилища, в които този въпрос да е решен в друг смисъл, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. То е налице, само когато практиката на съдилищата по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос е различна и липсва задължителна такава на ВКС. Това е така, тъй като целта на произнасянето на ВКС в случаите по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е да се уеднакви практиката на съдилищата в страната, а когато по даден въпрос има задължителна практика на ВКС, тази цел вече е постигната.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по горепосочения въпрос, тъй като това основание предполага липса на правна норма, неясна или непълна правна норма, липса на практика на ВКС или наличие на практика на ВКС, която с оглед промените в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променена. А в случая, както бе изложено по-горе, по въпроса чия собственост е изградена след одържавяването постройка в имот, който се реституира по реда на ЗВСВОНИ, има задължителна практика на ВКС /Тълкувателни решения № 1 от 1995 г. и № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС/, която не се налага да бъде променяна.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд и по посочения в изложението процесуалноправен въпрос за допустимостта на решение, постановено по нередовна искова молба. Съдебната практика по този въпрос е трайна и непротиворечива- в смисъл, че решение, постановено по нередовна искова молба е недопустимо. Същото по същество е прието и в обжалваното решение, но Бургаският окръжен съд е постановил решение, тъй като е счел исковата молба за редовна- прието е, че с молба от 26.03.2008 г. ищецът е отстранил констатираните от ВКС при първото касационно разглеждане на делото нередовности на исковата молба, като е посочил, че процесният склад е неразделна част от сградата на мелницата, за която е установено, че е реституирана по силата на закона на основание чл.2, ал.1 от ЗВСВОНИ /тоест твърдял е, че е придобил този склад на основание чл.97 от ЗС- поради присъединяването му към главната вещ/, а след приемане на съдебно-техническата експертиза от 01.07.2008 г. е индивидуализирал процесния имот и по площ.
Посочените в изложението нарушения на процесуалните правила, които според касатора е допуснал въззивния съд /невръчване на книжа, неизпълнение на задължителни указания на ВКС, непроизнасяне по искане за нищожност, което е преюдициално по отношение на обезсилването на нотариалния акт/ сами по себе си не са основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл.281, ал.1, т.3 от ГПК те са основание за касационно обжалване на решението, които следва да бъдат разгледани от ВКС в решението му по чл.290 от ГПК, но само ако е допуснато касационното обжалване на въззивното решение.
Независимо от горното, представените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК определение № 131 от 10.12.2008 г. по гр.д. № 111 от 2008 г. на Е. районен съд, решение № 182 от 14.04.2009 г. на П. окръжен съд, решение № IV-29 от 07.05.2008 г. по в.гр.д. № 510 от 2006 г. на Бургаския окръжен съд и решение № 248 от 24.10.2008 г. по гр.д. № 95 от 2006 г. на С.районен съд не могат да послужат като основания за допускане на касационно обжалване, тъй като няма доказателства тези съдебни актове да са влезли в сила. А само с влезли в сила решения на съдилищата се решава със сила на пресъдено нещо определен правен въпрос и съответно само тогава би могло да има въпрос, решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд по в.г.р.д. № 22 от 2008 г. не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените от него разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Е. „В” срещу решение № 71 от 08.05.2009 г. на Бургаския окръжен съд, трети състав, постановено по в.гр.д. № 22 от 2008 г.
ОСЪЖДА Е. „В”-с. Тополица, Б. област да заплати на В. Й. М.-с. Черноград, Б. област на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.