О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .453
София, 26.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1902/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Д. В. и С. Д. Ж. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 11.08.2009г. по гр.д. № 1413/2008г. по допускане на делбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е процесуално допустима.
Ответниците не са падали отговор по реда на чл.287 ГПК.
Варненският окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд № 488 от 12.02.2008г. по гр.д. № 691/1998г. и е решил делото по същество при условията на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ като е отхвърлил предявения с възражение от И. Д. В. и С. Д. Ж. иск по чл.30 ал.1 ЗН и е допуснал делба на жилищна сграда, построена в дворно място – УПИ * кв.92 по плана на гр. В. при части 4/6 за С. М. П. и по 1/6 ид.ч. за И. Д. В. и С. Д. Ж..
В. съд е приел, че не са налице условията на чл.30 ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане на Д. В. А. , починал през 1994г. в полза на С. М. П., защото завещаното имущество по стойност определена от вещите лица към момента на откриване на наследството не надвишава размера на разполагаемата част по чл.29 ал.1 ЗН.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва , че решението е постановено в нарушение на практиката на ВКС, в която се приема, че в масата на наследството по чл.31 ЗН се включват имотите, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му. Представени са решение на ВКС № 413 от 15.06.2004г. по гр.д. № 5/2004г. І г.о., решение на ВКС № 752 от 1994г. по гр.д. № 628/1994г., І г.о., решение на ВКС № 1* от 01.11.2000г. по гр.д. № 1505/1999г., ІІ г.о. Съгласно разясненията , дадени в ТР 1/2009г. на ВКС ОСГК и ТК противоречието на обжалваното решение с незадължителната практика на ВКС е основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Решението на Варненския окръжен съд не противоречи на цитираната от касаторите практика на ВКС за тълкуването на чл.31 ЗН относно имотите, които се включват в масата на наследството и за разпределяне на доказателствената тежест между страните по иска по чл.30 ал.1 ЗН. По делото са представени от ответницата доказателства за възстановени земеделски земи на наследодателя, изслушана е техническа експертиза, която оценила имотите към релевантния момент – откриване на наследството и стойността им е съобразена при изчисляване на масата по чл.31 ЗН. Следователно ответницата по иска по чл.30 ал.1 ЗН е установила, че в наследството са останали и други имоти , а в тежест на ищците по този иск е било да докажат твърдението, че имотите след придобиването им са били отчуждени и не са били в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му. С оглед на изложеното няма противоречиво разрешаване на въпросите за приложението на чл.31 ЗН и разпределяне на доказателствената тежест между страните по иска по чл.30 ал.1 ЗН в обжалваното решение и посочените от касаторите, поради което не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 11.08.2009г. по гр.д. № 1413/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: