О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№906
София, 24.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четиринадeсети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 74/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. И. Ч. е обжалвала въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № №* от 21.10.2008г. по гр.д. № 1827/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът Г. П. Я. е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, а по същество е и неоснователна..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката посочва, че въпросът, който е от значение за ршаването на спора е дали е допустимо провеждане на негаторен иск при решение на административните органи за премахване на незаконен строеж като поддържа, че съдът не се е съобразил с ТР 31/1984г. на ВС, ОСГК , в което е прието, че искът по чл.109 ЗС е допустим както като самостоятелен способ за защита на правото на собственост, така и съчетано със защита по административен ред. Поддържа се също така, че правилното решаване на делото е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на Пловдивския районен съд № 39 от 10.04.2008г. по гр.д. № 1824/2006г., с което е отхвърлен иска по чл.109 ЗС за премахване на незаконно изграден мансарден етаж на мястото на подпокривното пространство над източната половина на втория етаж от двуетажната жилищна сграда в УПИ *Х-202 кв-37 нов 9 по плана на гр. П.. Съдът е приел, че сградата е двуетажна, двуфамилна и се състои от две самостоятелни половини – източна и западна със самостоятелни входове и стълбища. Подпокривното пространство е построено отделно за двете части по архитектурен проект от 1967г. като от апартамента на ищцата не се достига до тавана в източната половина и поради това тя не може да иска премахване на мансардния етаж, независимо от това дали преустройството е извършени при спазване на съответните технически правила и норми. С оглед на това съдържание на мотивите следва да се приеме, че въпросът, който е от значение за делото не е свързан с допустимостта на иска , а с неговата основателност. Съгласно разясненията в ТР 31/1984г. на ВС, ОСГК искът по чл. 109 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост само срещу тези неоснователни действия, които ограничават или смущават допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначние. В разглеждания случай съдът е приел, че такова въздействие няма, защото незаконното строителство по никакъв начин не пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем, следователно задължителната практика на ВКС е съобразена при решаването на спора и не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № №* от 21.10.2008г. по гр.д. № 1827/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: