О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 08.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на девети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1341/2009 година по описа на І г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
И. В. Т., С. И. А., К. В. Т., К. И. Т., М. П. Г., А. К. Г., В. А. А., К. А. Г. и С. П. С. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 539 от 27.03.2009г. по гр.д. № 3260/2006г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответниците не са подали отговор по реда на чл.287 ГПК.
Пловдивският окръжен съд е отхвърлил субективно съединените искове по чл.53 ал.2 ЗКИР, предявени от И. В. Т., С. И. А., М. П. Г., А. К. Г., С. П. С., В. А. Н. , К. А. Г. за установяване на правото на собственост върху бивши имоти пл. № 489 и 483 по кадастралния план на гр. П., ЮИЗ, изработен през 1955г. във връзка с признаване на правото на възстановяване на тези земи.
Въззивният съд се е произнесъл в производство по чл.218з ГПК /отм./ след указания на ВКС, ІІІ г.о., дадени в решение № 953 от 22.10.2008г. по гр.д. № 6512/2007г. за допълване на въззивното решение с произнасяне по предявените установителни искове към минал момент. Въззивното решение, с което е отхвърлен иска за установяване на правото на собственост на ищците към настоящия момент поради незавършена процедура по възстановяването на собствеността по реда на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ е оставено в сила при предходното разглеждане на делото от ВКС, поради което този спор е разрешен със сила на пресъдено нещо и не е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение.
Спорът между страните е възникнал по повод попълването на кадастралната основа със заснемане на възстановените имоти на ищците като наследници на И. Т. Д. , починал през 1962г. с нови планоснимачни номера № 372 и 373 , при което ответниците са възразили срещу правото на реституция на бившите земеделски земи и въззивният съд се е произнесъл по наличието на предпоставките на чл.10 ЗСПЗЗ. Решението на ОСЗ има конститутивно действие съгласно ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК, но тъй като се издава в едностранно административно производство, не може да бъде противопоставено на трети лица, които заявяват самостоятелни вещни права върху имота. Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че в тежест на ищците, в чиято полза е постановено решение на ОСЗ е да установят както правото на собственост към минал момент – кооперирането на земите, така и законните предпоставки за реституция. В този смисъл са и мотивите на въззивния съд, който е приел, че земите не подлежат на възстановяване, след като попадат в стопански двор на приватизирано по реда на ЗППОДП /отм./ държавно предприятие и за тях важат специалните разпоредби на 18 ЗППДОП и §6 ПЗР ЗППОДОП /отм./.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че съдът е разгледал непредявен иск, тъй като спорът е бил за възстановено право на собственост по чл.14 ЗСПЗЗ. Въпросът за правната квалификация на иска обаче е разрешен с предходното решение на ВКС, с което както вече се посочи е прието, че ищците не могат да се легитимират като собственици на имотите към настоящия момент, следователно съдът не е имал основание да се произнася отново по иска по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ и не може да има съмнение за допустимостта на решението на посоченото от касаторите основание. След приемането на задължителното за съдилищата ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК за конститутивното действие на решението на ОСЗ, с което въззивният съд се е съобразил, съдебната практика с която се приема, че земеделската реституция настъпва с влизане в сила на ЗСПЗЗ е загубила сила и не може да служи като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Решение № 121/2000г. на ВКС, ІV г.о. , на което се позовават касаторите дава разрешение за случай, когато ответникът по иска за собственост не е оспорил правата на ищеца и не противопоставя свои вещни права, който е различен от настоящия и поради това то е неотносимо към спора. В решение № 224 /2001г. І г.о. на ВКС се е произнесъл по допустимостта да се решава спор по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ в делбеното производство и е неотносим към разглеждания случай. Не е приложимо и решение № 1249/1998г на ВКС, ІV г.о. за правното действие на записванията в разписния план, защото изводите на съда за неоснователността на предявения иск не се основават на такива факти. С оглед на изложеното следва да се заключи, че по поставените в изложението въпроси съществува непротиворечива съдебна практика на ВКС , която е съобразена от въззивния съд и след като не са развити съображения за необходимостта от нейната промяна с цел точното прилагане на закона, не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 539 от 27.03.2007г. по гр.д. № 3260/2006г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: