О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 11.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1085/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
П. Й. С., М. Й. М. и С. Й. М. са обжалвали въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 36 от 04.03.2009г. по гр.д. №1237/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат, към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответниците Х. Б. Н. и Б. Л. Д. са подали отговор по реда на чл.287 ГПК , в който се изразяват становище, че въззивното решение е правилно.
С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е обезсилил решението на Районния съд гр. Г. № 678 от 13.11.2008г. по гр.д. № 1152/2008г. , с което е отхвърлен иск за установяване на грешка в кадастралната граница на имоти пл.10 и пл. №11 кв.18 по плана на гр. Д. като недопустимо и е оставил в сила решението в останалата част, в която е отхвърлен иска на П. Й. С., М. Й. М. и С. Й. М. за установяване, че са собственици на част от имот пл. № 11 по кадастралния план на гр. Д. О. , изразяваща се в разликата в площта на двата имота пл. №11 и пл. №10, породена от несъответствието в общата граница между тези имоти по кадастралните планове от 1953 и 1984г.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторите са формулирали следните въпроси , за които твърдят, че са от значение за решаване на делото: какви са способите за защита на собственика на земя при неприложена регулация и неправилно нанасяне на кадастралните граници, когато се повдига спор за собствеността, възможно ли е да се придобие собственост върху чужда земя чрез промени в кадастралния план, допустимо ли е да се ограничава правото на страната да иска по реда на чл.109а ЗС определяне на граници само между неурегулирани поземлени имоти.
Твърденията на ищците в исковата молба са били, че в действащия кадастрален план от 1984г. е заснета неправилно границата между имоти пл. № 10 и 11, което е от значение за регулационните отреждания. С оглед на тези твърдения съдът е квалифицирал иска по чл.53 ал.2 ЗКИР, с което е спазена цитираната практика на ВКС относно задължението на съда да определи правното основание на иска не според посоченото от ищеца, а според фактите в обстоятелствената част на исковата молба. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е приел, че няма грешка в заснемането на границата между двата имота , с което се е произнесъл по предявения иск в рамките на търсената защита и не е отрекъл правото на ищците да повдига спор за собственост към минал момент, породен от неправилно заснемането на имотите по кадастралния план. Искът по чл.54 ал.2 ЗКИР не е спор за граници по смисъла на чл.109а ЗС, и съдът не е имал основание да тълкува разпоредбата на чл.109а ЗС, защото не е сезиран с такъв иск, следователно въпросът , който се поставя от касаторите във връзка с необходимост от промяна на практиката на ВКС по чл.109а ЗС чрез разширителното му тълкуване не е от значение за решаване на делото. Отхвърляйки иска по чл.53 ал.2 ЗКИР съдът не е признал право на собственост на ответниците за спорната част между двата имота въз основа на изменение на кадастралния план, а е приел, че не е доказано твърдението на ищците, че са собственици на спорната част от имота поради грешно заснемане на границата между съседните имоти по кадастралния план. Тези изводи на съда не са в нарушение на тълкуването, дадено в решение № 1799/2002г. по гр.д. № 2126/2001г. на ВКС, ІV г.о. , защото то се отнася до хипотезата при която е имало предходна регулация, която е била приложена, и затова при новата регулация парцелните граници следва да се заснемат като имотни. По настоящото дело е установено от заключенията на вещите лица, че предходната регулация не е приложена, следователно посоченото решение не е било приложимо към разглеждания случай. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 36 от 04.03.2009г. по гр.д. №1237/2008г.
Осъжда П. Й. С., М. Й. М. и С. Й. М. да заплатят на Х. Б. Н. и Б. Л. Д. сумата 100 лв. /сто лева/ разноски за настоящото производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: