О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 29.04. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1460/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
М. М. и М. Б. са обжалвали въззивното решение на Б. окръжен съд № 201 от 08.05.2009г. по гр.д. № 630/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат, към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване.
Общинската с. по земеделие гр. С. е подала писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК , в който изразява становище, че жалбата не следва да се допуска за разглеждане, а по същество е и неоснователна. .
С обжалваното решение Б. окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. С. № 72 от 03.04.2008г. по гр.д. № 353/2007г., с което е отхвърлен иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ , предявен от М. М. и М. Б. като наследници на М. Е. бивш жител на с. Б. за признаване правото на възстановяване на земеделски земи в землището на с О. Чифлик, О. С. .
К. са посочили, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК. Поддържат, че решението противоречи на практиката на ВКС според която наличието на писмени доказателства за собствеността, който не са оспорени от ответника е достатъчно да се уважи иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Поддържа се също така, че е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по въпроса за правните последици по отношение на собствеността на А. конвенция от 1926г.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е установено правото на собственост на ищците към релевантния момент – обобществяването на земите. Изложил е съображения, че с оглед данните по делото за изселването на наследодателя на ищците в Т. след 5/18 октомври 1912г. решението на Св. В. мирови съдия от 30.01.1926г. , с което е признато правото на собственост на земеделски земи, идентични с претендираните за възстановяване по реда на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ не е достатъчно за уважаването на иска. Съдът е посочил, че съгласно А. конвенция от 18.10.1925г. Обн. Д. В.бр.110/1926г. изселващите се от двете страни в периода от 1925 до 1952г. имат право да отнесат със себе си движимите вещи и добитъка си и да ликвидират недвижимите си имоти напълно свободно двугодишен срок от изселването /чл.2 ал. 2 и 3 от К. / , след което земите на изселилите се български граждани от турски произход стават собственост на българската държава. При липса на данни за извършено разпореждане в този срок средва да се приеме, че имотите са станали държавна собственост. Това разрешение е в съгласие със съдебната практика и цитираното от въззивния съд решение № 144/1994г. по гр.д. № 3473/1993г. на ВС. Следователно въпросът, от който зависи решаването на делото е свързан не принципно с тълкуването на чл.11 ЗСПЗЗ относно допустимите доказателства за установяване на собствеността, а с конкретните данни по делото и приложението на А. конвенция. Приетото разрешение от въззивния съд не е в противоречие с посочената съдебна практика, а въпреки твърденията на касаторите, че противоречи на друга практика, такава не се посочва. Не се поставя правен въпрос за тълкуване на конкретни разпоредби от А. ковенция, поради което не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Б. окръжен съд № 201 от 08.05.2009г. по гр.д. № 630/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: