О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр.София, 10.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 302 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. срещу решение № 1* от 28.10.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, XIV граждански състав, постановено по в.гр.д. № 1* от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 9 от 20.05.2008 г. на К. районен съд по гр.д. № 448 от 2007 г. в частта му, с която Н. С. С. е осъден на основание чл.108 от ЗС да предаде на Н. М. В. и С. М. С. следния недвижим имот: земеделска земя /пасище/ с площ от 0,400 дка, находяща се в м.”З” в землището на с. Б., Пловдивска област, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на земеделските земи в землището на с. Б. при съседи: пасище на К. С. К. , населено място, пасище на наследниците на Н. В. К. и пасище на наследниците на М. Н. Б.
Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради неговата необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Според касатора, същественият материалноправен въпрос, по който се произнесъл въззивния съд, е дали само по себе си решението на П. комисия доказва правото на собственост на ищците върху процесния имот или за да бъде уважен предявеният от тях ревандикационен иск, те следва да докажат правото на собственост на техния наследодател върху процесния имот към момента на внасянето му в ТКЗС. Счита, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1* от 14.07.2004 г. по гр.д. № 593 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 1* от 07.10.2004 г. по гр.д. № 1* от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о. Освен това, този въпрос бил от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците Н. М. В. и С. М. С. оспорват жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В конкретния случай, посоченият от касатора въпрос /дали само по себе си решението на П. комисия /сега ОСЗГ/ доказва правото на собственост на ищците върху процесния имот или за да бъде уважен предявеният от тях ревандикационен иск, те следва да докажат правото на собственост на техния наследодател върху процесния имот към момента на внасянето му в ТКЗС / е съществен за дело, тъй като от решаването му зависи уважаването или отхвърлянето на предявения ревандикационен иск.
Този въпрос е решен от съда в съответствие със закона /чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ/ и със задължителната практика на ВКС, според които решението на ПК /сега ОСЗГ/ има конститутивно действие за възникване правото на собственост върху земеделската земя, предмет на това решение, а ищците по ревандикационен иск за земя, подлежаща на реституция по реда на ЗСПЗЗ, са длъжни да докажат правото на собственост на техния наследодател върху тази земя към датата на внасянето й в ТКЗС, само ако ответниците по ревандикационния иск са възразили, че решението на ПК е материално незаконосъобразно. В този смисъл е решение № 939 от 22.06.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. и т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, която макар и да се отнася за заповедите и решенията по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС следва да се прилага по отношение на всички административни актове, които се представят от страните по гражданските дела като документи, удостоверяващи правото на собственост върху даден имот.
В случая, като основание за възникване на правото им на собственост върху процесния имот ищците са представили решение на ПК-гр. Карлово № 0* от 13.04.1999 г. Видно от това решение, на ищците като наследници на В. И. К. е възстановено право на собственост върху процесния имот с плана за земеразделяне на гр. Б.. Т. , от самото решение на ПК е видно, че наследодателят на ищците не е бил собственик на процесния имот към датата на внасянето му в ТКЗС и че този имот е бил определен за собственост на наследниците на К. въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне на гр. Б.. П. това в настоящото производство по предявения от тях иск с правно основание чл.108 от ЗС ищците не са били длъжни да доказват обстоятелството, че наследодателят им е бил собственик именно на описания в исковата молба и в решението на ПК-гр. Карлово от 13.04.1999 г. земеделски имот. Ето защо, като е приел, че ищците са собственици на процесния имот към настоящия момент само по силата на горепосоченото решение на ПК, въззивният съд е постановил решение в съответствие, а не в противоречие, с практиката на ВКС.
Предвид на гореизложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване подлежат тези въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такива са въпросите, по които има неясна или непълна правна уредба, липсва практика на ВКС или съществуващата такава подлежи на коригиране, поради което произнасянето на ВКС би било от значение за развитието на правото. В случая, по поставения от касатора съществен въпрос /дали само по себе си решението на П. комисия /сега ОСЗГ/ доказва правото на собственост на ищците върху процесния имот или за да бъде уважен предявения от тях ревандикационен иск, те следва да докажат правото на собственост на техния наследодател върху процеснния имот към момента на внасянето му в ТКЗС/ има практика на ВКС на РБ, включително и задължителна за съдилищата практика /ТР № 6 от 2006 г. на ОСГК на ВКС/, поради което не се налага ново произнасяне на ВКС по този въпрос.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 28.10.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, XIV граждански състав, постановено по в.гр.д. № 1* от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.