О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр.София,16.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 381 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Н. П. срещу решение № 672 от 10.11.2008 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, постановено по гр.д. № 196 от 2008 г., с което е отменено решение от 18.01.2008 г. по гр.д. № 419 от 2007 г. на С. районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Л. Н. П. срещу ОСЗГ- гр. С. с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на собственост на наследниците на И. А. П. да си възстановят собствеността върху следните земеделски земи, находящи се в землището на с. Р., Софийска област: нива с площ от 2,5 дка в м.”М” при съседи: Георги Г. , Р. П. , Л. П. и С. Г. и нива с площ от 0,7 дка в м.”М” при съседи: Петър Г. , П. П. и път.
Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. По двата съществени по делото въпроса /може ли да се възстанови правото на собственост на наследниците на лице, което е починало преди датата на включване на земеделските земи в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и за допустимите доказателствени средства за доказване на правото на собственост по исковете с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ / имало противоречива съдебна практика на Софийския окръжен съд. Като такава противоречива практика касаторът представя решение от 19.10.2007 г. по гр.д. № 537 от 2007 г., решение от 05.11.2007 г. по гр.д. № 675 от 2007 г., решение от 12.11.2007 г. по гр.д. № 715 от 2007 г. и решение от 12.11.2007 г. по гр.д. № 835 от 2007 г. на Софийския окръжен съд.
Ответниците ОСЗГ-гр. Самоков и Община С. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от касатора иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на И. А. П. да си възстановят собствеността върху процесните земеделски земи. Съдът е приел, че този иск е неоснователен, на първо място, защото правото на възстановяване на собствеността по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ принадлежало на наследниците на лице, което е било собственик на земеделските земи към датата на тяхното включване в ТКЗС, а в настоящия случай се установило, че наследодателят на касатора И. А. П. не е бил собственик на процесните имоти към датата на включването им в ТКЗС, тъй като е починал още през 1947 г. На второ място, съдът е приел, че от предствените писмени доказателства /удостоверение от кметство на с. Р., извлечение от емлячен регистър от 1930 г., скици на имоти пл. № 91 и № 90/ не можело да се направи извод, че наследодателят на касатора е бил собственик на процесните земеделски земи, така както са описани в исковата молба. Прието е, че скиците не съставляват доказателство, че в разписния списък към плана тези имоти са били записани на името на наследодателя на касатора.
Двата съществени за делото въпроса /може ли да се възстанови правото на собственост на наследниците на лице, което е починало преди датата на включване на земеделските земи в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и за допустимите доказателствени средства за доказване на правото на собственост по исковете с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ/ не са решение противоречиво в решението, което се обжалва по настоящото дело и в посочените от касатора решения на Софийския окръжен съд:
1. Видно от решение от 19.10.2007 г. по гр.д. № 537 от 2007 г. на Софийския окръжен съд, наследодателят на ищците по това дело е починал след внасянето на имотите в ТКЗС- на 28.06.1977 г., поради което първият посочен от касатора въпрос /може ли да се възстанови собствеността на наследниците на лице, което е починало преди включването на земеделските земи в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации/ въобще не е стоял за обсъждане и съответно не е обсъждан от съда по това дело. По втория въпрос за допустимите доказателствени средства в решението си по гр.д. № 537 от 2007 г. съдът се е произнесъл в съответствие със закона и с приетото от въззивния съд в обжалваното по настоящото дело решение. В решението по гр.д. № 537 от 2007 г. въобще не е обсъждан въпроса дали удостоверенията от общината представляват допустимо доказателствено средство за установяване на собственост по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ.
2. Видно от решение от 12.11.2007 г. по гр.д. № 715 от 2007 г. на Софийския окръжен съд и решение от 12.11.2007 г. по гр.д. № 835 от 2007 г. на Софийския окръжен съд, наследодателите на ищците по тези дела също са починали след внасянето на имотите в ТКЗС- съответно на 27.06.1970 г. и на 24.12.1982 г., поради което първият посочен от касатора съществен за настоящото дело въпрос не е стоял за обсъждане и съответно не е обсъждан от съда по тези две дела. По втория въпрос за допустимите доказателствени средства съдът се е произнесъл в съответствие със закона и в съответствие с приетото от въззивния съд в обжалавото по настоящото дело решение. В тези решения, също както и обжалваното по настоящото дело решение на СОС, е прието, че удостоверението на общината е допустимо доказателствено средство за установяване на собственост по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че след като са преценили тези удостоверения на общината заедно с останалите представени по делата доказателства, съдилищата по гр.д. № 715 от 2007 г. и гр.д. № 835 от 2007 г. са приели, че исковете по тези дела са основателни, а с решението, което се обжалва по настоящото делото, искът е отхвърлен въпреки представеното такова удостоверение от общината, не означава, че е налице противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос. В случая се касае за преценка на доказателствената сила на удостоверението в съвкупност с всички представени по конкретното дело доказателства, а не за неправилно решен от съда правен въпрос за допустимостта на доказателствените средства в исковете с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
3. Последното посочено от касатора решение от 05.11.2007 г. по гр.д. № 675 от 2007 г. на Софийския окръжен съд е неотносимо към настоящия спор по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като в това решение съдът не е обсъждал, а и няма как да е обсъждал, съществените за настоящото дело въпроси- решението по това дело е постановено по предявен иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ, предпоставките за уважаването на който са уредени в друг закон- ЗВСВГЗГФ, а не в ЗСПЗЗ.
Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС счита, че не е налице съществен за делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван протоворечиво от Софийския окръжен съд, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по гр.д. № 196 от 2008 г. на Софийския окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 672 от 10.11.2008 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, постановено по гр.д. № 196 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.