О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
гр.София, 30.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 315 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. И. срещу решение № 517 от 13.11.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 809 от 2008 г., с което е отменено изцяло решение № 240 от 08.08.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Г. районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от А. В. И. против Л. Ж. С., П. Й. С. и Ю. В. С. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците, че А. В. И. като наследник на В. С. П. /съдружник в бившето СД „Б”/ е собственик на 4/5 ид.ч. от УПИ XX-6012 в кв.246 по ПУП на ИПЗ на гр. Г., бивша дървоообработваща фабрика, ведно с 4/5 ид.ч. от правото на собственост върху построените в описания имот сгради.
Касаторката твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е необосновано и постановено в нарушение на съществените процесуални правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Счита, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В решението съдът бил наблегнал на правилата на „формалната логика”, без да обсъди доказателствата в съответствие със закона. Решението следвало да бъде резултат не на „формална логика”, а на категорични и ясни правнообосновани изводи. Освен това, въззивният съд не приложил точно материалния закон. Счита, че усъвършенстването и качественото изменение на правото би било невъзможно, ако се оставят в сила решения, страдащи от цитираните в жалбата пороци.
В писмен отговор ответниците П оспорват жалбата.
Ответницата Л. Ж. С. не взема становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допустимост на касационното обжалване е налице, когато няма законодателна уредба по съществения за делото въпрос, което налага приложението на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата към конкретния спор материалноправна или процесуалноправна норма е непълна или неясна и по нея няма практика на ВКС или тази практика се нуждае от коригиране. Именно липсата на изрична законодателна уредба или неяснотата на тази уредба налага произнасянето на ВКС.
В случая, приложимите към спора материалноправни норми на ЗВСВОНИ и ЗН /за материалноправните предпоставките, при които се реституират имотите, национализирани по ЗНЧИМП или конфискувани по Наредбата-закон за съдене от Н. съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея и за правото на наследяване/ са пълни и ясни, по тях има практика на ВКС, включително и задължителна такава- Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д. № 3 от 1994 г. и Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Поради това ново произнасяне на ВКС по приложението на тези норми не е необходимо.
Посоченият от касаторката процесуален въпрос затова, на какво следва да се основава съдебното решение /на правилата на „формалната логика” или на доказателствата по делото/ също не се нуждае от тълкуване от ВКС, тъй като по този въпрос има ясна разпоредба на процесуалния закон: съгласно чл.188, ал.2 от ГПК /отм./ и аналогичната норма на чл.235, ал.2 от новия ГПК, съдебното решение се основава върху приетите за установени въз основа на събраните по делото доказателства обстоятелства по делото. В конкретния случай въззивният съд е решил този процесуален въпрос в съответствие със закона и с практиката на ВКС, тъй като въззивното решение е постановено след обсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимовръзка и след преценка на доказателствената сила на всяко едно от тези доказателства.
Неправилното приложение на материалния закон, на което се позовава касаторката в изложението към жалбата й, не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да бъде обсъждано в настоящото определение.
Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 517 от 13.11.2008 г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 809 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.