О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1310
гр.София, 20.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1220 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Й. С. срещу решение от 06.02.2009 г. на К. окръжен съд по гр.д. № 61 по описа за 2006 г., с което е оставено в сила решение от 08.09.2003 г. по гр.д. № 1* от 2002 г. на К. районен съд за отхвърляне на предявения от Т. Й. С. срещу А. С. К. и И. К. К. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху УПИ VII-118 от кв.22 по плана на с. Б., община К. с площ от 703 кв.м. при съседи: парцел ****span lang=EN-US>VI-119, парцел ****span lang=EN-US>V-121, парцел ****span lang=EN-US>XI-117 и улица.
Касаторката счита, че решението е неправилно, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Счита, че е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 734 от 12.06.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 1* от 03.11.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Четвърто г. Освен това счита, че произнасянето на ВКС по въпроса дали, за да е налице фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС, владението следва да е явно и несъмнително, ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците И. К. К. и В. А. Г. /конституирана като наследник на починалия първоначален ответник А. С. К. / оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационото обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Т. Й. С. иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че ответниците са придобили процесния имот въз основа на давностно владение, осъществявано непрекъснато, явно и необезпокоявано от собственика на имота през периода от 1986 г. до 1998 г. Приел е, че след смъртта на Й. К. ответниците са продължили да осъществяват фактическа власт върху имота, като са полагали грижи за него като собственици- обстоятелства, които са били известни на всички, включително и на собственика на имота С, който се бил дезинтересирал от него, не е имал претенции спрямо ответниците за този имот и не е смущавал владението им. След смъртта на С. Г. през 1993 г. неговата наследница Т също не е предявила претенции за този имот до 2002 г. когато е завела настоящото дело. За целия период от 1986 г. до 1998 г., когато се снадбили с нотариален акт за собственост на основание давностно владение, ответниците проявили поведение, което сочи ясно и недвусмислено намеренето им да своят вещта.
Това решение не противоречи на посочените от касаторката решения на ВКС, в които е прието, че основание за придобиване по давност на един имот съгласно чл.79, ал.1 от ЗС е продължилото повече от 10 години явно, несъмнително и необезпокоявано владение на имота и че владението е явно, когато за него би могъл да узнае собственика на този имот. В случая, въззивният съд е приел същото- че ответниците са владяли имота явно и необезпокоявано от никого, тъй като през целия период от 1986 г. до 1998 г. са владяли и полагали грижи за този имот като собственици, че техните действия са били известни на неограничен кръг от хора, включително и на тогавашните собственици на имота /първо С. Г. , а след неговата смърт Т. С. / и че през този период никой от собствениците не е прекъсвал или безпокоял по някакъв начин това владение. Правилно и в съответствие с практиката на съдилищата е прието, че за да е явно владението, не е нужно владелецът изрично да заяви пред собственика намерението си да свои имота, а е достатъчно да осъществява такива действия, които недвусмислено да сочат, че счита имота за свой и тези действия да са явни- да са видими и известни на неограничен кръг хора.
Поради гореизложеното, не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото само когато за процесния спор няма правна уредба, поради което се налага приложението на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна, поради което се нуждае от тълкуване или когато липсва съдебна практика или съществуващата такава се нуждае от коригиране. В случая, приложимата към спора материалноправна норма на чл.79, ал.1 от ЗС е ясна, ненуждаеща се от тълкуване и по нейното приложение има непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от коригиране.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.02.2009 г. на К. окръжен съд по гр.д. № 61 по описа за 2006 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.