О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1354
гр.София, 15.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1265 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. П. срещу решение № 556 от 29.04.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 12.03.2007 г. по гр.д. № 4* от 2006 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от В. И. П. срещу ОСЗГ-гр. В. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на П. И. П. на възстановяване на собствеността върху следния земеделски имот: нива с площ от 25 дка, находяща се в землището на гр. В., кв.”Г”, м.”П” при съседи: Иван В. Т. , М. А. Й. , С. Й. К. и път.
Касаторката твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Счита, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата по следните въпроси: за съществуването на твърдяното материално право на собственост и затова следва ли да се присъедини към владението на праводателя периода на владение на неговия правоприемник, на който ищцата е единствен наследник. По въпроса за приложението на пар.30 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, публ. в бр.13 от 2007 г. /дали може в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ правото на собственост да се приеме за доказано със свидетелски показания, ако свидетелите са разпитани преди влизане в сила на това изменение на закона/ съдът се бил произнесъл при липса на практика, поради което било налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата ОСЗ-гр. В. и О. В. не вземат становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Първият посочен от касаторката въпрос /за съществуването на материалното право на собственост/ е фактически, а не правен, и се решава въз основа на събраните по конкретно дело доказателства. Поради това този въпрос не може да е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
Вторият посочен от касаторката въпрос /затова следва ли да се присъединява към владението на праводателя владението на неговия правоприемник/ не е съществен за настоящото дело, тъй като в обжалваното решение няма произнасяне по него. В случая искът с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е отхвърлен, не защото съдът е отказал да присъедини към владението на правоприемника владението на неговия праводател, а защото по делото не са представени никакви допустими от закона доказателства за правото на собственост на наследодателя на ищцата върху претендираната земеделска земя.
Действително, по третият въпрос /за приложението на пар.30 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, публ. в ДВ бр.13 от 2007 г. в случаите, когато свидетелските показания за правото на собственост са събрани преди влизане на това изменение на закона в сила/ няма практика на съдилищата. Въпреки това, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос, поради следното: Произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато към конкретния казус няма относима правна норма, поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато по приложимата към делото правна норма има практика на съдилищата, която с оглед променените обществено-икономически условия подлежи на коригиране. В случая посоченият от касаторката процесуалноправен въпрос касае прилагането и тълкуването на разпоредбата на пар.30 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, публ. в ДВ бр.13 от 2007 г., според която към висящите производства по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ се прилага въведената с това изменение на закона забрана за доказване на правото на собственост със свидетелски показания. Касаторката обаче не е посочила в какво се състои непълнотата или неяснотата на тази разпоредба, за да се налага тълкуването й от ВКС. Самата разпоредба е достатъчно ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване- с нея очевидно се налага забрана за доказване на собствеността със свидетелски показания не само за делата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, които се образуват след приемане на това изменение на закона, но и за всички висящи към момента на приемане на изменението дела. В случая решението на първоинстанционния съд и решението на въззивния съд са постановено след изменението на ЗСПЗЗ, публ. в ДВ бр.13 от 2007 г., поради което при решаване на делото е следвало да се вземе предвид настъпилото изменение в закона по отношение на допустимите доказателствени средства за доказване на правото на собственост в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Поради гореизложеното не са налице посочените от касаторката основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК и касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на В. И. П. срещу решение № 556 от 29.04.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2007 г. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.