О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
гр.София, 09.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 622 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. И. срещу решение № 1* от 15.12.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, V състав, постановено по гр.д. № 1* от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 06.06.2008 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на Варненския районен съд, 21 състав за отхвърляне на предявения от С. Д. И. срещу ОСЗГ- гр. В. и О. В. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Н. М. Н. на възстановяване на собствеността върху лозе с площ от 4,5 дка в м.”К” в землището на гр. В..
В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Касаторката счита, че същественият въпрос, по който се е произнесъл съда бил затова, дали декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти може да служи като доказателство за правото на собственост върху земеделски земи. По този въпрос съдът се бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в 2 посочени от касаторката решения на ВКС. Освен това, този въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата и имал значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците ОСЗГ-гр. В. и О. В. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да остави в сила решението на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторката иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, Варненският окръжен съд е приел, че не са представени доказателства, годни да докажат придобиването на процесния имот от наследодателя на касаторката Н. М. Н. по силата на договор за покупко-продажба, каквото е било твърдението на ищцата в исковата молба и в молбата й от 06.06.2007 г. Прието е от съда, че представената по делото декларация за притежавани непокрити земеделски имоти е недопустимо доказателство за собственост с оглед разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, в редакцията й след изменението с ДВ бр.13 от 2007 г.
С оглед на тези решаващи мотиви в решението на въззивния съд, посоченият от касаторката въпрос /затова дали декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти може да служи като доказателство за правото на собственост върху земеделски земи на ищците в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ/ е съществен за настоящото дело.
По този въпрос няма противоречие между решението на въззивния съд и посочената от касаторката практика на ВКС. Действително, в решение № 132 от 28.02.2002 г. по гр.д. № 950 от 2001 г. на ВКС, Пето г.о. и решение № 996 от 16.07.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Пето г.о. има различно произнасяне по въпроса за допустимите доказателствени средства в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, но тези решения на ВКС са постановени през 2002 г., при различна от приложимата в случая правна уредба /при действието на ЗСПЗЗ, преди неговото изменение с ДВ бр.13 от 2007 г./, докато обжалваното по настоящото дело решение е постановено при действието на чл.11, ал.2, изр.2 от ЗСПЗЗ, след изменението с ДВ бр.13 от 2007 г., според който писмените декларации и свидетелските показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението- въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Посочените от касаторката решение от 06.11.2003 г. по гр.д. № 1* от 2002 г. на РС- Велико Т. и решение № 421 от 23.01.2006 г. по гр.д. № 663 от 2005 г. на ОС-Велико Т. също са постановени при действието на ЗСПЗЗ, преди неговото изменение с ДВ бр.13 от 2007 г. и решението в тях по въпроса за допустимите доказателствени средства в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е съобразено с действащата към датата на постановяването им правна уредба, докато обжалваното по настоящото дело решение е постановено при действието на новата правна уредба в чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, след изменението с ДВ бр.13 от 2007 г. и също е съобразено с тази нова правна уредба.
Не е налице и основанието на чл.280,ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице, когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна или непълна, поради което тя се нуждае от тълкуване или от прилагане на закона или на правото по аналогия или когато практиката на ВКС по тази правна норма се нуждае от коригиране. В случая нормата на чл.11, ал.2, изр.2 от ЗСПЗЗ /след изменението с ДВ бр.13 от 2007 г./, според която писмените декларации и свидетелските показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост, е ясна и категорична, поради което не се нуждае от тълкуване от страна на ВКС. А по делото не са представени никакви други доказателства за собствеността върху претендирания имот, освен писмената декларация на наследодателя на ищцата и свидетелските показания, които, както бе изложено по-горе, са недопустими доказателства за собственост в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, съгласно изричната разпоредба на чл.11, ал.2, изр.2 от ЗСПЗЗ.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 15.12.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, V състав, постановено по гр.д. № 1* от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.