О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 978
гр.София, 07.09. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 820 по описа на Първо г.о. за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280,ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Българската ф. по в. на тежести и Българския олимпийски комитет срещу решение № 34 от 28.05.2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, I състав, постановено по гр.д. № 2* от 2005 г., с което е отменено решение от 18.08.2005 г. на Софийския градски съд, ГК, I отделение, 6 състав по гр.д. № 858 от 2001 г. и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от БФВТ, БОК, И. Б. С. , И. Н. А. , И. Е. Д. , И. И. И. , С. М. А. , Г. Й. Г. , П. Д. Ж. , А. К. Н. и Н. С. Т. срещу „С” А. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат на дисквалифицирането на българския национален отбор по в. на тежести от участие в XXVII-та О. в С. през 2000 г. и отнемане на спечелените вече от Д. , И. и А. медали, заради положителни допингови проби на щангистите, получени в резултат на съдържащото се лекарствено вещество „фуроземид” /забранено за употреба от О. антидопингова харта/ в приеманото от спортистите лекарство „ороцетам”, произведено от „С” АД.
В жалбата на БФВТ се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В изложението към жалбата като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Решението на САС било постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следите решения: решение № 414 от 28.09.2007 г. по гр.д. № 32 от 2006 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 891 от 07.06.2002 г. по гр.д. № 183 от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 738 от 21.11.2006 г. по т.д. № 348 от 2006 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение № 33 от 13.01.1962 г. по гр.д. № 9* от 1961 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 648 от 15.04.1999 г. по гр.д. № 267 от 1998 г. на ВКС, Четвърто г.о. Освен това, въпросът за отговорността на производителя за допуснатото наличие на „фуроземид” в „ороцетама” бил решаван противоречиво от съдилищата: едно било решението на първоинстанционния съд, а друго на втората инстанция. На последно място се твърди, че въпросът за отговорността на производителя на лекарствени продукти бил от голямо значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В жалбата на Българския олимпийски комитет се твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при условията на необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, тк.3 от ГПК.
В изложението към тази жалба като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Въпросът за противоправното поведение на производителя вследствие на наличието на съставка в даден продукт в определена концентрация бил решаван противоречиво от съдилищата. От една страна в обжалваното решение на САС е прието, че при наличие на ниска концентрация на необявен продукт в лекарство няма противоправно поведение на производителя на това лекарство, докато в решение № 280 от 05.07.2006 г. по гр.д. № 78 от 2006 г. на Пловдивския апелативен съд било прието, че при наличието на съставка в изследвани продукти /в случая домати/ , която съставка не трябва да се открива в тях, е налице противоправно поведение на производителя. Освен това се твърди, че въпросът забранено ли е наличие на необявена съставка в даден лекарствен продукт, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 т ГПК.
Ответникът „С” А. оспорва жалбите.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационнен съд, ГК, Първо отделение счита следното: За да отхвърли предявените от БФВТ, БОК, И. Б. С. , И. Н. А. , И. Е. Д. , И. И. И. , С. М. А. , Г. Й. Г. , П. Д. Ж. , А. К. Н. и Н. С. Т. срещу „С” А. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, Софийският апелативен съд е приел, че по делото е безспорно установено наличието на лекарственото вещество ”фуроземид” в лекарството „ороцетам”, парт. № 1* и 50598, произведено от „С” А. , но че няма данни за кръстосано замърсяване или сместване на лекарствения продукт „фуроземид” при производството на „ороцетама”, че органът, който контролира фармацевтичното производство на лекарствените продукти в РБ- И. агенция по лекарствата- официално е удостоверил, че при производството на това лекарство са спазени утвърдения производствен режим и проверените партиди са били произведени в съответствие с издаденото разрешение за употреба на това лекарство, както и че качеството на това лекарство отговаря на съществуващите тогава нормативни документи. Исковете са отхвърлени защото е прието, че не е доказана употребата на лекарствения препарат „ороцетам” от ищците-физически лица /не било установено придобиването на ороцетама, износът на това лекарство от България за О. в А. , инжектирането на това лекарство на българските щангисти преди участието им в състезанията, тъй като самите щангисти в нарушение на чл.3.7. от П. № В на А. кодекс не са декларирали в изискуем от тях от МОК официален докумет приемането на лекарството „ороцетам” през последните 72 часа преди състезанието/, че не е установена пряка причинна връзка между наличието на съставката „фуроземид” в „ороцетама” и резултатите от допинговия тест /тъй като не били изследвани редица други приемани от щангистите ни лекарства и витамини, които според експертизите са възможни източници на „фуроземид” във взетата за допингов тест урина на състезателите/ и че липсва противоправно поведение на ответното дружество /тъй като „фуроземидът” в лекарството „ороцетам” бил в незначителни количества, не представлявал замърсяване на това лекарство, не намалявал неговото терапевно действие и нямал страничен ефект и съответно не обуславял спиране на разпространението му и изземване от аптеките и тъй като О. нормала за контрол на лекарството, важаща за 2000 г., не предвиждала контрол на такива примеси в лекарства и следователно лекарството е произведено съобразно действащата към 2000 г. добра производствена фармакологична практика/. На последно място е прието, че ако е налице вреда за ищците-физически лица, то тя е в резултат на предоверяване на лекаря на отбора, който към този момент не е имал право да упражнява тази професия и който е предписал употребата на „ороцетама” не по предназначение и на здрави хора, което било недопустимо.
Така постановеното решение не противоречи на практиката на ВКС, обективирана в посоченото от касатора БФВТ решение № 414 от 28.09.2007 г. по гр.д. № 32 от 2006 г. на ВКС, Трето г.о. /според което неизпълнението на задължението за осъществяване на ефективен технически и организационен контрол е противоправно бездействие на възложителя, което обосновава неговата отговорност като лице, притежаващо предприятие или място, където се осъществява трудова /производствена/ дейност/, тъй като с решението на САС предявените искове с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу „С” А. като производител на лекарството „ороцетам” са отхвърлени, не защото е прието, че производителят на лекарството не носи отговорност за неосъществяването на ефективен технически и организационен контрол при производството на лекарства, а защото е прието, че не са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, включително и не е доказано противоправно поведение на „С” А. , която при производството на лекарството „ороцетам” е спазила всички законови изисквания и изисквания на действащата към 2000 г. Отраслова нормала за контрол на лекарството и е произвеждала това лекарство в съответствие с добрата производствена фармакологична практика.
Липсва противоречие между обжалваното решение и посочените решение № 891 от 07.06.2002 г. по гр.д. № 183 от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 738 от 21.11.2006 г. по т.д. № 348 от 2006 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение № 33 от 13.01.1962 г. по гр.д. № 9* от 1961 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 648 от 15.04.1999 г. по гр.д. № 267 от 1998 г. на ВКС, Четвърто г.о., касаещи гаранционно обезпечителната отговорност на възложителя на работата, от която са настъпили вреди. В съответствие с тази трайна практика на ВКС в обжалваното решение също е прието, че отговорността на възложителя на работата „С” А. е безвиновна, но исковете са отхвърлени защото не са доказани останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на САС, както твърди касаторът БФВТ. Това основание е налице, когато един и същ материалноправен или процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Под „решаван” следва да се разбира правен спор, разрешен с влезли в сила решения по различни дела. Това е така, защото само в този случай съдебните решения се превръщат в практика на съдилищата и при противоречиво решаван от тези съдилища въпрос се налага ВКС да уеднаквява съдебната практика. Поради това различното решаване на един правен спор от първоинстанционния съд и от въззивната съдебна инстанция не се включва в това основание за допускане на касационно обжалване, още повече, че различното решаване на делото от двете съдебни инстанция обикновено се дължи не на различно приложение на приложими към спора материалноправни или процесуалноправни норми, а на обстоятелството, че при действието на ГПК /отм./ въззивната инстанция действа като втора първа инстанция- решава правния спор по същество и то не само въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства, но и въз основа на представените пред нея нови доказателства.
Няма противоречиво решен въпрос за противоправното поведение на производителя в обжалваното решение и в посоченото от касатора БОК решение № 280 от 05.07.2006 г. по гр.д. № 78 от 2006 г. на Пловдивския апелативен съд, тъй като и в двете решения е прието, че поведението на производителя е противоправно, когато в произвеждания от него продукт е открито вредно вещество в концентрация над законово допустимата: с решението си Пловдивският апелативен съд е уважил предявения иск за обезщетение от непозволено увреждане, като е приел, че концентрацията на използван за унищожаване на плевелна растителност хербицид в доматите е била много над допустимата /при допустимост +/-0,028 е установена концентрация 0,950/, а с обжалваното решение САС е приел, че поведението на производителя на лекарството „ороцетам” не е противоправно, тъй като концентрацията на съдържащия се в това лекарство лекарствено вещество „фуроземид” е под допустимата и не влияе на терапевтичния ефект на лекарствения продукт, нито има странични ефекти.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице или когато към процесния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна и непълна и по нея няма практика на съдилищата, поради което се налага нейното тълкуване, или когато по приложението на тази норма има съдебна практика, която обаче се нуждае от коригиране. А в случая приложимите по делото материалноправни норми на чл.45 и сл.от ЗЗД за непозволеното увреждане са ясни и точни, по приложението на тези норми има трайна и последователна съдебна практика /включително и ППВС и ТР на ОСГК на ВС/, която практика не се нуждае от коригиране.
Самото приемане на Закона за защита на потребителите и на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които въвеждали изключително строги правила за производство на лекарствени продукти и отговорност на производителя за спазване на тези правила, не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Такова основание би било налице, ако съдът неправилно е приложил или тълкувал конкретни правни норми в приложимите към настоящия правен спор закони, по които норми няма съдебна практика. В случая обаче, касаторът БФВТ не посочва такива конкретни норми на закони, а посочените от него два закона /Закона за защита на потребителите от 2006 г. и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина от 2007 г./ са приети много след твърдяното от ищците вредоносно действие- 2000 г. и в тях няма предвидено обратно действие на съдържащите се в тях норми, поради което нямат приложение към настоящия спор за отговорност на „С” А. за това действие. Ето защо, не се налага ВКС да се произнася по това как би следвало да се прилагат съдържащите се в тези два закона норми, гарантиращи правата на потребителите.
Произнасянето на ВКС по въпроса, забранено ли е наличие на необявена съставка в даден лекарствен продукт, също не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като не е свързан с приложението на неясна или непълна правна норма или с необходимост да бъде тълкуван закона. В приложимите към настоящия спор нормативни документи /Закон за лекарствените средства и аптетике в хуманната медицина, Наредбите за задължителните данни върху опаковките ив листовките на лекарствените продукти, публ. в ДВ бр.70 от 1995 г. и ДВ бр.54 от 2000 г. и О. нормала за контрол на лекарството, ващажа за 2000 г./ се съдържат ясни норми относно това какви вещества, освен обявените, са забранени да се съдържат в лекарствата- само сулфати и тежки метали- и следователно ясно е решен въпросът, дали към 2000 г. е било забранено в лекарствата да се съдържат необявени съставки. Освен това, този въпрос няма решаващо значение за крайния изход от спора по настоящото дело, тъй като чл.49 от ЗЗД визира един сложен фактически състав за ангажиране на отговорността на възложителя за непозволено увреждане и отсъствието дори само на един от елементите на този фактически състав води до неоснователност на иска. Поради това не се налага тълкуване от страна на ВКС на горепосочените правни норми и произнасянето на ВКС не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 34 от 28.05.2008 г. по гр.д. № 2* от 2005 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.