Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
657_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1108
София, 26.10. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Бонева
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРАДЖИЕВА
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 657 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. срещу въззивно решение от 15.07.2009 г. по въззивно гр.д. № 2340 /2008 г. на Софийския апелативен съд, г.о., ІІ с-в., в частта, с която е отменено решение от 14.08.2008 г. по гр.д. № 2149 /2006 г. на Софийски градски съд, г.о., І-6 с-в., в частта по исковете на жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и вместо това е постановено друго, с което тези искове са отхвърлени.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като извежда следните въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и представляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК :
1. Допустимо ли е поставянето на съдебната система на Р. България в ролята на защитник на икономическите интереси на Първа И. Б. АД, София;
2. Допустимо ли е постановяването на решение, което в никакъв случай не допринася за установяването на върховенството на закона и издигането на престижа на съдебната власт, а тъкмо обратното;
3. Допустимо ли е продължаването на практиката за постановяване на решения по целесъобразност, водещи до подаване на жалба до Съда по правата на човека в Страсбург.
С допълнителна молба след изтичане на срока за обжалване жалбоподателят въвежда като основание твърдение за противоречивото разрешаване на правния спор от двете инстанции и различните квалификации на исковете – по чл.2 и по чл.1 ЗОДОВ.
Страните Т. Ц. Б., Д. К. Б. и С. К. Б., също ищци, чиито искове срещу Прокуратура на Р. България са разгледани и отхвърлени по делото, след изтичане на срока за обжалване заявяват, че се присъединяват към касационната жалба на К. И. Б., което е недопустимо (не е предвидено в Глава Х. Касационно обжалване от ГПК нито чрез изрична норма, нито чрез съответно препращане).
Ответникът Прокуратура на Р. България не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева.
Исковете са основани на твърдения за претърпени вреди от бездействие, несвоевременно произнасяне, придвижване и решаване по искания на ищеца до Прокуратурата на Р. България от отделни прокурори по прокурорска преписка, неупражняване на надлежен надзор от горестоящи прокурори върху работата на наблюдаващия.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, защото дейността на Прокуратурата на Р. България не е такава по чл.1 ЗОДОВ (стр.9), а действията, представляващи основания на исковете, не попадат във визираните по чл.2 ЗОДОВ. Съдът е приел (стр.10), че административна е дейността на Държавата, обхващаща издаването на актове, действия и бездействия на нейни органи и длъжностни лица, насочени към възникване, изменение и прекратяване на административни правоотношения, основани на власт и подчинение, с които се създават права и задължения или се засягат права и законни интереси на отделни граждани и организации, каквато не е дейността на Прокуратурата на Р. България.
Настоящият състав намира, че изведените от ищеца въпроси не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело, поради което не са между визираните в разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК и не обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Тези въпроси дори не са подготвили формирането на решаващите изводи на съда.
За пълнота настоящият състав на ВКС отбелязва, че в т.2 на от ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 15.07.2009 г. по въззивно гр.д. № 2340 /2008 г. на Софийския апелативен съд, г.о., ІІ с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.