ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 933
София, 29 юли 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 206 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 31.03.2008 г. по гр.д. № 132/2008, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 10.08.2007 г. по гр.д. № 2870/2006, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 214 и 226, ал. 2 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят Г. С. М., представляван от адв. Л от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за дължимостта на обезщетение при отстраняване от работа със заповед за уволнение, когато уволнението е незаконосъобразно и за дължимостта на обезщетение поради задържане на трудовата книжка, когато работодательят не е изпълнил задълженията си по чл. 6, ал. 3 НТКТС, които въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата М. на в. р. я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси са разрешени в съответствие с тройно установената съдебна практика и съответно нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато само по втория иск, въпреки че и двата материалноправни въпроса обуславят крайното решение на съда, но първият не се разрешава противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК), както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, поради което ищецът не е бил отстранен от работа, а работодателят не дължи обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка, въпреки че не е поканил работника да си я вземе нито му я е изпратил по пощата.
По повдигнатите въпроси няма представена съдебна практика, която да се различава от установената, че незаконно отстраняване от работа е налице само при наличието на обвързващо страните трудово правоотношение. Когато трудовото правоотношение е прекратено от работодателя, дори незаконосъобразно, няма незаконно отстраняване. В последния случай работодателят отговаря за незаконно уволнение.
По въпроса за задържането на трудовата книжка след прекратяването на трудовия договор съществува противоречива практика. Съдилища приемат, че работодателят отговаря за неизпълнение на задълженията си по чл. 6, ал. 3 НТКТС, но едни приемат, че за да стане изискуемо това задължение е необходима покана, а други, че не е необходима.
При наличието на посочената съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, първият въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 31.03.2008 г. по гр.д. № 132/2008 в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 2 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението в останалата част.
Такса за разглеждането на касационната жалба не се дължи.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.