Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
София, 24. 08. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1331/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
К. С. Т. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-В отделение № 448 от 10.12.2007г. по гр.д. № 1246/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Производството е за делба във фазата по допускането.
Искът е предявен от Р. С. К. – Г. против К. С. Т. и има за предмет недвижим имот – застроено дворно място в гр. Б., придобит на основание наследствено правоприемство. Ответницата е оспорила иска като е противопоставила придобити права по завещание от баща си С направен отказ от ищцата от неговото наследство, а ищцата е възразила, че имотът не е бил негова индивидуална собственост, както и че не са спазени изискванията на българския закон при съставянето на завещанието и формата на отказа.
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 74 състав от 19.02.2007г. по гр.д. № 7949/2005г. и е допуснал да се извърши делба на урегулиран поземлен имот № Х* кв.76 по плана на гр. Б., заедно с построените в имота двуетажна жилищна сграда, масивна двуетажна страда – гараж и помещение под него и паянтова сграда в дъното на имота при части ? за Р. К. и ? за А. К. А.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон.
От събраните по делото доказателства е изяснено, че имотът е закупен по време на брака от родителите на страните и поради това е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност, а след смъртта им всяка от съделителките, техни дъщери е придобила собствеността на 1/2 идеална част от имота. На 14.07.1983г. бащата С. С. е съставил завещание, в което е посочил, че оставя единствена наследница на имуществото си дъщеря си К. Т. . Завещанието е написано на пишеща машина, подписано е от завещателя и има заверка на подписа от завеждащия консулската служба при посолството на Република България във В. като в него е посочено, че е съставено вав Виена, А. С оглед на това съдържание на завещанието и обстоятелството, че наследственото имущество включва недвижим имот, който се намира в България , въззивният съд законосъобразно е приел с оглед мястото на съставяне на завещанието, че се касае за сделка с международен елемент. Законосъобразен е и изводът на съда, че след като към датата на съставне на завещанието, както и към момента на откриване на наследството – 1993г. в българското право не е имало стълкновителни норми, уреждащи в този случай приложимия закон , следва да се приложи общото правило , че за сделки, свързани с недвижими имоти се прилага законът по местанохождението им. Този извод за приложимия закон произтича и от правилото, че по отношение на завещателната способност и изискванията за действителност на завещанието следва да намери приложение отечественият закон на българските граждани, независимо от мястото на съставяне на завещанието т.е. Закона за наследството, който в чл. 24 и 25 ЗН предвижда две форми за съставяне на завещанието – саморъчно и нотариално. Формата на саморъчното завещание изисква да е написано изцяло от наследодателя, да има дата, както и подпис на завещател, който да следва завещателните разпореждания, а нотариалното завещание се извършва от нотариуса, който записва устно изразената воля на завещателя в присъствие на свидетели като завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. В разглеждания случай не е спазена нито една от двете форми и законосъобразно въззивният съд е приел, че то е нищожно на основание чл. 42 ал.1 б.”б” ЗН. По съображенията за прилагане на закона на държавата по местонахождението на недвижимия имот правилно е приложен българският материален закон и по отношение правните последици на извършения отказ като е прието че е нищожен съгласно чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД както защото е направен преди наследството да бъде открито, така и поради неспазване на формата на отказа – чл. 52 във връзка с чр.49 ал.1 ЗН. Изложеното във въззивния съд относно липсата на предпоставките за зачитане на завещанието по правилата на сега действащия КМЧП също е законосъобразно, след като и по правото на държавата на съставяне на завещанието се придвижда форма за действителност, на която завещанието на С. С. не отговаря.
Поставените в касационната жалба морални и етични съображения , свързани с взаимоотношенията в семейството и полагането на грижи за съхранението на имота не могат да бъдат съобразени от съда , защото наследяването, придобиването и отказът от наследство и от право на собственост са уредени с императивни норми в ЗН и ЗС, които съдът е длъжен да приложи при разглеждане на спор, възникнал по повод наследяване, а съгласно чл. 4 ГПК /отм./ само при липса на закон съдът може да основе решението си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта. С оглед на изложеното не са налице основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-В отделение № 448 от 10.12.2007г. по гр.д. № 1246/2007г. по допускане на делбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: