ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1190
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 844 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р като процесуален представител на Р. Т. С. от гр. С. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 04.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 35/2009г.
Ответникът по касационната жалба Ц. “Р” с. Т., обл. Смолян, не е заявил становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в съдебния акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Смолянският окръжен съд е отменил решението на Смолянския районен съд от 18. ХІ.2008г. по гр.д. № 245/2008г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Р. С. срещу Ц. “Р” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за длъжността “детска учителка” след възстановяването му на 25.І.2008г. по силата на влязло в сила съдебно решение е прекратено със заповед № 28/01.ІІ.2008г. поради съкращение и поради непритежаване от ищцата на необходимото образование за длъжността – висше със степен магистър или бакалавър. Налице е съкращение в щата на една от трите длъжности за педагогичен персонал още от утвърждаването на щатното разписание от 01.І.2007г., въз основа на което е било прекратено вече възстановеното трудово правоотношение, което след посочената дата не е изменяно. Налице е и второто основание за уволнение. Ищцата е с полувисше образование, което не отговаря на изискваното по подписана от нея длъжностна характеристика – висше със степен магистър или бакалавър. С протокол № 1/30.І.2008г. е извършен и подбор между ищцата, С. Я. , заемаща единствената щатна бройка за учител /втората е “директор с група”/, и със заместващата я поради отпуск по майчинство Ем. Ч. Подборът е извършенв съобразно критериите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Прието е и че ищцата не се е ползвала от защитата по чл.333 ал.4 от КТ. Тя е била член на СО до предишното й уволнение. След него и до възстановяването, обаче, не е плащала членски внос, поради което и по силата на чл.9 т.4 от У. на СБУ членството й е прекратено, а с възстановяването й на работа то не е възстановено. Представените по делото две нейни молби за приемането й за член няма данни да са получени и приети от СО. Св. Д. установява подаването на две молби, но не и кога това е сторено. Преди уволнението работодателят е бил уведомен от СО и ОО на СБУ, че ищцата не членува в СО и че не е индивидуален член на Общинската организация на СБУ. При тези обстоятелства у направен извод, че уволнението е законно.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, а именно:
– уволнението поради съкращение в щата в училища и детски градини следва ли да се преценява с оглед наличието или липсата на изготвен и съгласуван “С”, и то отнасящ се за учебната година, през която уволнението е извършено, може ли да се извърши уволнение поради съкращение въз основа на щатно разписание, изготвено от директора на учебното заведение, предхождащо учебната година, или законността на уволнението е налице, ако се установи, че за конкретната учебна година длъжността на уволнения не съществува, по който въпрос няма категорична практика, поради което касационното обжалване ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, или, евентуално, е налице противоречива практика, обективирана в три решения на състави на ВКС;
– внасянето на една молба в определена институция задължително ли следва да се установи с отбелязване на входящ номер и от тук такъв факт може ли да се доказва с всички допустими от закона доказателствени средства, в т.ч. и с потвърждение от страна на учреждението, получило молбата, че такава е внесена, само по себе си признанието за получаването на молбата не означава ли доказателство за това, по които въпроси липсва практика, а те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото;
– от кой момент възниква членството в СО, фактът на подаване на молбата означава ли встъпване или за приемането е необходим нарочен акт на органа за това, по който въпрос в устава няма ясна регламентация, с възстановяването на работа възстановява ли се и членството в СО, след като е заявено искане за това, или следва да възникне ново членство, могат ли уволнените работници да продължат членството си в течение на периода след уволнението и до отмяната му при положение, че съгласно устава право на членство имат работещи и пенсионери, по които въпроси няма практика;
– въпросът кога подборът е извършен законно е решен в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в две решения на състави на ВКС, тъй като в протокола за подбор не е съобразявано нивото на изпълнение на работа между сравняваните лица;
– може ли директорът на училище или детска градина да въвежда по-високи изисквания за образование от установените от държавата или от закона, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение само по втория и третия от поставените от касаторката въпроси. По тях на настоящият състав не е известна съдебна практика и тъй като те са от значение за изхода на спора по делото, допускането на касационно обжалване ще е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По първия и последния поставени от касаторката в изложението й въпроси въззивният съд не се е произнасял. Това е така, тъй като нито в исковата си молба, нито до приключването на съдебното дирене пред първата инстанция, ищцата не ги е релевирала като обстоятелства, на които е основала претенциите си, което е сторила чак с писмената си защита, представена пет дни /на 10. ХІ.2008г./ след последното съдебно заседание пред тази инстанция, проведено на 04. ХІ.2008г. При това положение и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащо се в чл.6 от ГПК, правото на защита на противната страна и разпоредбата на чл.12 от ГПК, въззивният съд не е следвало да подлага на преценка и да се произнася по посочените въпроси. Не е налице противоречива практика в тази връзка с решението по гр.д. № 394/2001г. на ВКС, състав на ІІІ ГО, тъй като с него е дадено разрешение на въпроса за наличието на съкращение по довод на касатора, че той не е бил спорен, според което “оспорването на уволнение посредством предявяването на иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ изисква от съда да провери наличието на основанието за прекратяване на трудовия договор към момента на прекратяването”. В разглеждания случай ищцата още с исковата си молба е оспорила уволнението поради съкращение с твърденията, че работодателят “не е посочил никакви мотиви от колко на колко се съкращават щатните бройки, с какъв акт е извършено съкращението, то извършено ли е от компетентен орган, ОбС С. не е вземал решение за съкращението й”. При липса на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по съществен за спора въпрос, не се удовлетворява изискването на закона за това.
По въпроса относно подбора с представените решения на състави на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 768/1999г. и по гр.д. № 2280/2001г. не се обосновава твърдението на касаторката за наличие на противоречива практика на съдилищата. Това е така, тъй като според двете решения при подбор се сравняват квалификацията и нивото на изпълнение на задълженията от съпоставените служители, а съобразяването с тези критерии е прието за установено и в разглеждания случай. Следва да се отбележи, че релевираните в изложението в тази връзка доводи са такива за необоснованост – основание за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, които може да се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 04.ІІІ.2009г. по гр.д. № 35/2009г.
Делото е по трудов спор, поради което не се дължи държавна такса по касационната жалба на С.
Делото да се докладва на Председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: