О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 07.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 2362/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Е. от гр. Б. чрез адв. С от Русенската АК срещу въззивното решение на В. Търновския апелативен съд от 5.ІІІ.2008 г. по в.гр.д. № 48/2008 г. Поддържат се доводи за нищожност на съдебния акт, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК – въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287 от ГПК не са постъпили отговори от ответницата по делото М. В. П. и И. М. Х. – конституиран наследник на починалата ищца Н. Ж.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу принципно подлежащо на обжалване съдебно решение с оглед размера на обжалваемия интерес и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване с оглед предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК, ВКС, 4 г.о. взе предвид следното:
Претенциите на Н. И. Ж. за сумите 17540 лв главница и 1460 лв законна лихва за периода от 18. ХІ.2002 г.до предявяване на иска 15.VІ.2004 г. срещу ответницата М. В. П. от гр. Р. се основават според исковата молба на първо място на деликтно основание, а евентуално се поддържа неоснователно обогатяване за сметка на обедняването на ищцата. В първото по делото заседание на 1. Х.2004 г. е уточнено основанието на иска – неправомерно изтегляне на средствата, собственост на ищцата и отказа на ответницата да й бъдат върнати. Впоследствие пълномощникът на първоначалната ищца конкретизира претенцията си като такава по договор за влог на паричните суми, собствени на ищцата, а отговорността на ответницата – такава по чл. 252 от ЗЗД.
При изясняване характера на правоотношенията между страните по делото с оглед събраните по делото доказателства ВКС констатира, че правилната правна квалификация на възникналите договорни отношения между първоначалната ищца и ответницата по делото по повод на влагани в банкови сметки собствени на ищцата парични суми, получени от продажба на компенсаторни записи в размер на 23 000 лв, с титуляри както ищцата, така и ответницата, е по договор за поръчка и по същество ищцата претендира връщане на получената от ответницата остатъчна сума по влога като отчетна сделка по чл. 284 ал.2 от ЗЗД. Русенският окръжен съд е разгледал претенцията и се е произнесъл по нея като такава по чл. 59 от ЗЗД, като я е уважил до размер на 16517.97 лв. За да отхвърли претенциите за главницата и лихвата, В. Търновския апелативен съд е приел, че изтеглените суми от влога над 16 500 лв със средства на ищцата през месец ноември 2002 г., са били върнати от ответницата на ищцата въз основа на свидетелски показания, което станало в заведение в гр. Р. и в С. дом, където била ищцата. Като правно основание на иска за главницата и въззивния съд сочи чл. 59 от ЗЗД.
При наличието на договорно правоотношение по договор за поръчка между първоначалната ищца и ответницата, на каквото се е позовал пълномощникът на ищцата (неудачно посочено като правоотношение по договор за влог, какъвто е налице между титуляра на сметката и съответната банка ) и с оглед субсидиарността на претенцията по чл. 59 от ЗЗД, неправилно съдът се е произнесъл по иск за неоснователно обогатяване. Освен това оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при преценка на събраните по делото гласни доказателства в касационната жалба са основателни – въззивният съд не е направил съпоставка на установеното от свидетелите с други безспорни по делото факти, като е обосновал изводи за връщане на цялата изтеглена сума от ответницата на ищцата, без да се конкретизира такъв факт от свидетелите като размер на предадени и приети суми.
Доводите за нищожност на въззивното решение на АС-В. Търново, тъй като в състава, постановил атакувания акт, участват същите двама съдии, участвали при първото въззивно разглеждане на спора, което обаче е завършило с обезсилване на решението на Русенския окръжен съд на основание чл. 209 от ГПК(отм.), са неоснователни – няма пречка да участват в състава, разглеждащ спора по същество по въззивната жалба съдии, които са участвали при обезсилване на първото решение на окръжния съд в гр. Р..
Произнасянето на В. Търновския апелативен съд по съществения материално правен въпрос, разглеждайки иска на основание неоснователно обогатяване при релевирана договорна отговорност, както и процесуалноправния въпрос относно доказателствената стойност на гласните доказателства по делото, установяващи според съда погасяване на задължението на ответницата към първоначалната ищца в разрез със съдържанието на самите показания, обуславят наличието на предпоставките в чл. 280 ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване, което е от значение за точното приложение на закона –т. 3. Поради това следва да се допусне касационното обжалване на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 5.ІІІ.2008 г. на Великотърновския апелативен съд постановено по гр.д. № 48/2008 г. по жалба вх. № 739 от 14.ІV.2008 г. на М. И. Е. от гр. Б. със съдебен адрес гр. Р., ул. Т. № 8 бл. Шабла, вх. Д, ет.1.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 329.56 лв в 7 дневен срок от получаване на съобщението и представи доказателства за това.
При неизпълнение в срок на посоченото указание касационното производство ще бъде прекратено, а делото да се докладва след изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: