Решение №106 от 15.2.2010 по тър. дело №2675/2675 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 
                                                          
           № 106 
 
                                                        гр.София, 15.02.2010 г.                                               
 
 
                                                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на десети февруари две  хиляди и десета година в състав:
 
              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                
           ЧЛЕНОВЕ:             ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                                  ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА   
 
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4684 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
 
         Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Л. К., А. А. К., К. А. К. и М. А. К. срещу решение от 08.04.2008 г. на Ш. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 115 по описа за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 463 от 11.01.2008 г. на Великопреславския районен съд по гр.д. № 138 от 2007 г. за отхвърляне на предявения от касаторите против Ф. М. К. установителен иск за собственост върху дворно място с площ от 1300 кв.м., представляващо УПИ Х-444 в кв.10 по плана на с. Б., област Ш.
В жалбата се твърди, че решението на Ш. окръжен съд е необосновано и противоречащо на материалния закон. Съдът превратно изтълкувал свидетелските показания, от които безспорно се установявало владението на наследодателя върху имота, продължено от касаторите повече от 10 години и съответно придобиването му по давност. В подкрепа на този извод са и представените по делото документи, от които било видно, че имотът е бил записан в разписния лист в служба „ТСУ” при община В. на името на наследодателя А.
В писмен отговор от 19.06.2008 г. ответникът по жалбата Ф. М. К. я оспорва като неоснователна.
 
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост върху имот с данъчна оценка над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 85 от 06.02.2009 г. на ВКС.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че тъй като не е установено наследодателят на ищците А да е владял имота като свой през определен период от време, не можело да се говори за присъединяване на владението на А. К. към владението на ищците. Прието е още, че ищците доказали владението си върху процесния имот само през периода от 2000 г. до завеждане на исковата молба през 2007 г.- период, който не е достатъчен за придобиване на имот по давност при недобросъвестно владение.
Това решение е валидно и допустимо, но неправилно. Необосновано в него въззивният съд е приел, че по делото е останало недоказано твърдението на ищците, че техният наследодател А/Алекси К. / е владял процесния имот до смъртта си през 1993 г. Относно това кой е владял процесният имот до 1994 г. между страните не е съществувал спор: ищците са твърдяли, че процесният имот е бил собственост и е владян от техния наследодател А до смъртта му през 1993 г., а ответникът е твърдял, че е закупил имота през 1994 г. и от тогава го е владял необезпокоявано в продължение на повече от 10 години, поради което го е придобил по давност. Тоест, ответникът не е оспорвал твърдението на ищците, че наследодателят им е владял процесния имот до смъртта си през 1993 г., поради което съгласно чл.109, ал.4 от ГПК /отм./ това обстоятелство не е подлежало на доказване.
Неправилен е и изводът на съда, че ищците не са доказали те и техният наследодател А да са осъществявали владение върху имота в продължение на повече от 10 години и съответно, че А. К. е бил собственик на този имот на основание давностно владение. Във връзка с това въззивният съд изцяло е игнорирал служебната бележка на отдел „ТСУ” на Община В., според която имотът е бил записан в разписния лист към регулационния план на селото на името на А. К. , както и показанията на свидетеля Ф, бивш кмет на селото, който лично констатирал това вписване в разписния лист и факта, че данъците за процесния имот са плащани от А. К. и неговите наследници. С оглед на това, че А. К. е починал на 03.01.1993 г. /обстоятелство, отразено в удостоверението за наследници на А. К. № 93 от 04.05.2007 г./ и че регулационният план на с. Б. река е бил одобрен още през 1987 г. /обстоятелство, отразено в официална скица изх. № 169 от 23.04.2007 г./ е следвало да се приеме, че вписването в разписния лист е извършено още преди 1987 г. Тъй като това вписване установява, че към момента на изготвяне на кадастралния план, служещ като основа за регулационния план на селото, процесният имот е бил във владение на лицето, което е посочено в разписния лист, то е следвало да се приеме, че А. К. е бил във владение на процесния имот още преди 1987 г.
С оглед на горепосоченото, обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Допуснатото от съда процесуално нарушение /въвеждане на спор относно това кой е владял имота до 1994 г., какъвто спор не е съществувал между страните/, е довел до друго процесуално нарушение- необсъждане и непроизнасяне по основателността на възражението на ответника Ф, че е закупил процесния имот с неформален договор от 1994 г. и в резултат на осъществявано от него владение през периода от 1994 г. до датата на завеждане на делото е придобил този имот по давност. Не са обсъдени събраните по делото доказателства във връзка с това възражение: 1. Договорът от 29.05.1994 г., от който е видно, че ответникът Ф. К. е сключил писмен договор с Р. К. /брат на бившия собственик А. К. , а не с него или неговите наследници/ за закупуване на имот, различен от процесния /имотът по договора от 29.05.1994 г. представлява част от УПИ II-480 от кв.69 по плана на с. Б. река, а процесният имот представлява УПИ X-444 от кв.10 по плана на селото/, тоест договор, който не установява постигнато между предишния собственик и ответника съгласие за продажба на процесния имот или за предаване владението на този имот, 2. П. на разпитаните по делото свидетели, които не установяват владението върху процесния имот да е било предадено на ответника Ф от А. К. или неговите наследници доброволно или Ф. К. да е установил владение върху този имот въпреки противопоставянето на наследниците на А. К. и да го е владял необезпокоявано в продължение на повече от 10 години. В тази връзка с особена тежест би следвало да се преценят показанията на бащата на ответника М, който признава, че договорът от 1994 г. е бил сключен с брата на А. К. Р. К. , за който не е установено да е имал пълномощно да се разпорежда с имотите на А. К. и че процесният имот е бил закупен за 20 000 лв., като се вземе предвид, че няма писмен договор за тази продажба /в договора от 29.05.1994 г. не фигурира процесния имот/, поради което съгласно чл.133, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./ свидетелските показания за доказване наличието на такъв договор са недопустими. Следва да се прецени дали от показанията на свидетелите може да се направи извод, че ответникът не само е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, но и е демострирал пред наследниците на бившия собственик А. К. намерението си да свои имота, като се вземе предвид, че свидетелите твърдят, че през периода от 1993 г. до завеждане на исковата молба наследниците на А. К. са живяли преимуществено в Т. и са се връщали България рядко, а никой от свидетелите не твърди да е присъствал на среща между ответника Ф някой от наследниците на А. К. , на която ответникът да е заявил, че ползва процесния имот, защото се счита за негов собственик /само според свидетеля Р, през 2000 г. ответникът К. е бил заварен в имота от наследницата на А. К. А. К. , но при тази среща ответникът не е заявил, че счита имота за свой и е бил изгонен от К. от този имот/.
По изложените съображения обжалваното решение е неправилно и като такова на основание чл.293 от ГПК следва да бъде отменено. Тъй като по делото се налага извършването на нови съдопроизводствени действия /отделяне на спорното от безспорното между страните относно това кой е бил собственик и владелец на процесния имот до 1994 г. и съответно събиране на доказателства, ако тези обстоятелства се окажат спорни между страните/, на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Ш. окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОТМЕНЯ решение от 08.04.2008 г. на Ш. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 115 по описа за 2008 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ш. окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top