3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1623/09 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 303
гр. София, 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1623 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби от процесуалните представители на Ж. Т. А., И. А. П. и Д. А. С. срещу решение № 949 от 30.06.2009 г. по гр. д. № 299/09 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответниците по касация П. Д. П. и Ц. Н. П. оспорват жалбите.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбите и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 3180 от 18.11.2008 г. по гр. д. № 9011/07 г. на Районен съд [населено място] с което е отхвърлен предявения от касаторите отрицателен установителен иск за собственост на земеделски имот в обжалваната му част. Приел е, че ищците са възстановени собственици на процесния имот съгласно решение от 12.10.2005 г. на ОСЗ. Ответниците закупили имота през 1995 г. от ползувател по § 4а, който заплатил земята през 1994 г. Според съда, не били представени надлежни доказателства за трансформиране на ползуването в собственост. По възражението на ответниците за добросъвестно придобиване на имота по давност от момента на заплащането му през 1994 г. съдът приел, че ответниците били добросъвестни тъй като не са знаели че продавачът им е несобственик. Изтеклата придобивна давност до 21.11.1997 г. не можела да бъде зачетена съгласно чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, но считано от 21.11.1997 г. петгодишният срок изтекъл на 22.11.2002 г. и ответниците придобили собствеността на имота и построеното в него.
Обобщено, в изложенията по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. Формулиран е и съществен материалноправен въпрос – дали може да тече давност по отношение на бившите собственици на земеделски земи преди да бъде възстановено правото им на собственост с решение на ОСЗ. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, в тази хипотеза на допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивния акт с тълкувателните решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателните решения на ОСГК на ВС постановени при условията на чл. 86 ал. 2 ЗСВ /отм./, с тълкувателните решения на ОСГТК, с решения на О. и О. на ВКС, или с решение постановено по реда на чл. 290 ГПК. К. съд не е орган на съдебна власт по смисъла на чл. 119 от Конституцията на Република България, затова решенията му не са основание за допустимост на касационно обжалване.
За да са налице основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, е необходимо касаторът да посочи и представи влезли в сила съдебни решения които разглеждат формулирания съществен въпрос по различен начин и в този смисъл въззивното решение да им противоречи. Решение № 1653 от 02.12.1999 г. по гр. д. № 1124/99 г. на ВКС IV ГО е неотносимо към спора тъй като не разглежда въпроси за възстановяване на земеделски земи, а за възстановяване на имущества по реда на ЗВСВОНИ. Няма противоречие и с определение № 6 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 4142/08 г. на ВКС ІV ГО. Определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не формира сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се разрешава конкретен спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения подлежащи на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция. Затова и приетото в определението не може да бъде критерий за допустимост на касационно обжалване. Налице е обаче противоречие с приетото в решение № 496 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 905/2008 г. на ВКС I ГО. С него е прието, че придобиването на имот, който е бил земеделска земя и правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност е изключено до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя. До приключването на административната процедура, индивидуализацията на имота не е в състояние да се осъществи, което съпоставено с елементите на владението, като част от фактическия състав на придобиването на имот по давност, прави невъзможно прилагането на института на придобивната давност.
В изложението се съдържа и бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тъй като доводите не са развити, не може да се прецени кой точно правен въпрос е решен противоречиво от съда поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото.
С оглед на изложеното, тъй като спорният въпрос за давността е решаван по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 949 от 30.06.2009 г. по гр. д. № 299/09 г. на Окръжен съд [населено място].
УКАЗВА на Ж. Т. А., И. А. П. и Д. А. С. в едноседмичен срок да внесат 41.78 лв. д. т. по сметка на ВКС, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: