ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 494
гр. София, 12.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 871 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Й. В. срещу решение № 660 от 05.11.2008 г. по гр. д. № 389/08 г. на Софийски окръжен съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация ОСЗ гр. Б. и О. гр. Б. не вземат становище по жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 21.12.2007 г. по гр. д. № 265/07 г. на Районен съд гр. С., с което е отхвърлен предявения от И. В. иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не се сочи съществен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл. С оглед съдържанието и следва да се приеме, че съществен въпрос е задължението на съда да постанови решение по спора след преценка на всички доказателства по делото. Твърди се, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика. При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 ГПК за въпрос, решаван в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е приел че ищцата не е заявила имота за възстановяване, но след изменението на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 13/07 г., правото на собственост трябва да бъде доказано с писмени доказателства. С ангажираните доказателства тя не доказала правото на собственост на наследодателя си. В емлячния регистър на името на Б. М. били записани имоти в м. “Л” и м. “Р”, но липсвали писмени доказателства за момента на записа, на връзката между Б с наследодателя, за придобиване собствеността и за индивидуализация на имотите към момента на обобществяване.
Въззивното решение не противоречи на приетото в решение № 959 от 22.04.1996 г. по гр. д. № 201/95 г. на ВС ІV ГО, според което когато наследниците са пропуснали да поискат възстановяването на всички притежавани от наследодателите земеделски земи, те могат да искат да им се признае по исков ред правото да възстановят собствеността си и върху тези земи, за които няма подадено заявление от тях. Напротив, в решението изрично е записано, че искът по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ е допустим. Решението обаче е постановено в противоречие с практиката на ВКС изразена в решения № 367 от 30.05.2006 г. по гр. д. № 2965/04 г. и № 189 от 14.07.2005 г. по гр. д. № 2219/03 г. на ВКС ІV ГО, според които съдът пристъпва към постановяване на решение когато делото е напълно изяснено. Той трябва да прецени всички доказателства по делото, с оглед вида на търсената защита и предмета на делото.
С оглед на изложеното, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 660 от 05.11.2008 г. по гр. д. № 389/08 г. на Софийски окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: