Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр.София, 02.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3888 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на кооперация „С” срещу решение № 70 от 09.04.2008 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 15.01.2007 г. по гр. д. № 3* от 1993 г. на Софийския градски съд, ІІ б отделение за отхвърляне на предявения от касатора против С. о. и „В” Е. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на част от бивш имот пл. № 76 с площ от 37 520 кв.м. в кв.2 и 2а по плана на гр. С., м.”И”.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано и неправилно поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. о. не взема становище по нея.
Ответникът „В” Е. оспорва жалбата и моли решението на САС да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС за имот с данъчна оценка над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 91 от 10.02.2009 г. на ВКС. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
С определение № 91 от 10.02.2009 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на това решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса кога имуществото на кооперациите следва да се счита възстановено на основание параграф 1 от Д. разпоредби на Закона за кооперациите от 1991 г.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцовата кооперация „С” не е доказала, че има право на възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на пар.1 от Д. разпоредби на Закона за кооперациите от 1991 г., тъй като за периода след 1949 г. до 1986 г. липсвали доказателства за собственост върху имота от кооперация „Н”, чийто правоприемник твърди да е ищцовата кооперация. Това решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /пар.1 от Д. разпоредби на Закона за кооперациите от 1991 г./ и в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 02.06.1995 г. по гр.д. № 2 от 1995 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които правото на собственост на съществуващи и възстановени кооперации върху имоти, иззети и одържавени от тях след 10.09.1944 г. се възстановява, като в този случай за уважаване на предявен от такава кооперация иск за собственост е необходимо тя да докаже само правото си на собственост върху имота към момента на отнемането му, но не и в по-късен момент.
В случая още в исковата молба ищецът е твърдял, че процесният имот е бил отчужден от кооперация „Н”-с. Бусманци, чийто правоприемник твърди, че е ищецът, по силата на регулационния план на гр. С., м.”Индустриална зона Г. И. II част”, одобрен със заповед № 6* от 01.12.1948 г., и е бил отреден за нуждите на ДИО „К”, което се потвърждава от необсъдените от въззивния съд доказателства /оценителен протокол, протокол по рег.преписка № 235 от 1953 г., решение от 14.06.1954 г. по гр.д. № 2* от 1954 г. на Софийския окръжен съд и заключения съдебно-технически експертизи/. Тоест, не е имало твърдение, че имотът е останал собственост на ищеца, респ. на неговия праводател през периода след 1949 г. до 1986 г., поради което и ищецът не е бил длъжен да доказва това обстоятелство. Достатъчно е било да докаже, че имотът е бил негова собственост /респективно собственост на негов праводател/ към момента на отчуждаването му. Като е приел обратното /че ищецът е следвало да докаже, че процесният имот е бил негова собственост през периода от 1949 г. до 1986 г./, въззивният съд е постановил едно неправилно решение.
Обжалваното решение е постановено и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, тъй като неправилното произнасяне на въззивния съд по горепосочения съществен за делото въпрос е довело до непроизнасяне по останалите доводи и възражения на страните. По-конкретно въззивният съд не се е произнесъл по въпроса налице ли е правоприемство между В кооперация „Н”-с. Бусманци, от която имотът е бил отчужден и ищцовата кооперация „С”- въпрос, който е от съществено значение за основателността на предявения от кооперация „С” иск за собственост.
Освен това, в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал да допусне поисканата от ищеца-касатор по настоящото дело и въззивник по делото пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза за определяне пазарната цена на процесния имот- обстоятелство, което е от значение за основателността на иска с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от ПМС № 192 от 01.10.1991 г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето и одържавено имущество след 10.09.1944 г. Съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е бил длъжен, не само по искане на ищеца, но и служебно да назначи експертиза със задача: да даде заключение затова каква е стойността на претендираната част от бившия имот пл. № 76 с площ от 37 520 кв.м. и конкретно каква е стойността на частта от този имот, включена понастоящем в парцел ****span lang=EN-US>II по сегадействащия регулационен план на гр. С., м.”Индустриална зона Г. И. -II част”, към момента на отчуждаването на имота, към момента на реституцията и към настоящия момент, затова каква е стойността на направените в тази част от имота подобрения /построени сгради/ и от кого са направени тези подобрения. Назначаването на такава експертиза е било нужно, тъй като само след установяването на горепосочените обстоятелства, съдът е можел да се произнесе дали направените в процесния имот подобрения значително превишават стойността на иззетото кооперативно имущество и съответно дали съгласно чл.2, ал.2 от ПМС № 192 от 1991 г. предявеният иск за собственост следва да се уважи за целия претендиран имот или само за идеална част от общия имот.
Поради гореизложеното и тъй като по делото се налага извършването на нови съдопроизводствени действия /назначаване на експертиза с горепосочената задача/, на основание чл.293, ал.3 от ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 70 от 09.04.2008 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, по гр.д. № 1* от 2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.