О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
София, 23.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 2831/2008 година по описа на второ гражданско отделение
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община П. чрез пълномощниците З. Н. М. и С. П. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ІV гр.състав по в.гр.д. № 463/2006 г., с което е отменено решението на Пловдивския окръжен съд от 22.VІ.2006 г. по гр.д. № 965/2002 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на дружество “И” О. гр. С. против Община П. по чл. 108 от ЗС по отношение на четириетажна административна сграда със застроена площ 220 кв.м. в гр. П., ЦГЧ, находяща се на ул. Ц. № 2 (стар адрес ул. И. № 15) както и за заплащане на парични суми за обезщетение за това, че ищецът е лишен от ползване на имота за периода от 8.ІV.1997 г.до 8.ІV.2002 г., както и за извършени подобрения, с които се е увеличила стойността на имота и за необходими разноски за същия имот, вместо което е уважен иска с правно основание чл. 108 от ЗС относно сградата и е присъдена сумата 10893.30 лв обезщетение за неползване на имота за посочения период от време. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
На основание чл. 287 от ГПК е постъпил отговор-становище по касационната жалба от ищеца по делото “И” О. , представлявано от управителя Л. Н. С. , чрез пълномощника адв. Е от САК, в който се поддържа, че жалбата е недопустима, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
В касационната жалба не са формулирани конкретните процесуално правни и материално правни въпроси, разрешени според жалбоподателя в противоречие с практиката на ВКС, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и решавани противоречиво от съдилищата, но от съдържанието й може да се направи извод, че е поставен процесуалния въпрос за пределите на силата на присъдено нещо по гр.д. № 1356/1994 г. на Пловдивския окръжен съд, водено между същите страни, приложено към настоящото дело. По този въпрос в решението на Пловдивския апелативен съд от 2.VІІ.2008 г. по гр.д. № 463 С/2006 г. е направен точен и подробен анализ между релевираните от ищеца “И” О. в делото от 1994 г. придобивни основания и конкретизираното по молбата от 9.VІІІ.2007 г. в производството пред Пловдивския апелативен съд придобивно основание за правото на собственост върху процесния недвижим имот в гр. П. и е констатирано съществено различие в наведените правопораждащи факти, по които са се произнесли съдебни инстанции с влязъл в сила съдебен акт по предходното дело, както и по новообразуваното гр.д. № 965/2002 г. на Пловдивския окръжен съд. Поради това направеният извод за липса на основание за отвод на присъдено нещо се споделя изцяло от настоящия състав на 4 гр.отделение на ВКС.
Формираната сила на присъдено нещо по спора по гр.д. № 1356/1994 г. на Пловдивския окръжен съд, чието решение е отменено с решение на ВКС от 7.VІІ.1997 г. по гр.д. № 674/1996 г. се отнася за придобивно основание на ищеца – отстъпено право на строеж. В заведеното през 2002 г. ново дело между същите страни на същото основание – чл. 108 от ЗС като главен иск – гр.д. № 965/2002 г. на Пловдивския окръжен съд ищецът се позовава на различно придобивно основание, като в молбата от 9.VІІІ.2007 г. пред въззивната инстанция са конкретизирани фактите, на които ищецът основава собственическата си претенция : правото на собственост върху сградата е придобито от праводател държавата, чрез акта за преобразуване на ТП “И” – София в “И” ЕООД. До момента на преобразуване на ДП “И” в ЕТД с държавно участие процесният имот е бил държавна собственост и държавата го е предоставила за стопанисване и управление на ТП “И” София. С акта на преобразуване на ТП “И” в държавно дружество “И” ЕО. правото на собственост върху процесния имот е било внесено от държавата в капитала на това нейно дружество и придобиването от настоящия ищец “И” О. , явяващ се универсален правоприемник на посочените дружества е станало въз основа на това основание, квалифицирано от Пловдивския апелативен съд като такова по чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия (ЗППДОбП).
Извършеното уточнение на правопроизводящите факти пред Пловдивския апелативен съд е при точно спазване указанията на т.4 от Тълкувателно решение № 1 / 17.VІІ.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ, поради което е напълно процесуално допустимо.
Доводите в касационната жалба на Община П. са свързани главно с несъобразяване на обжалваното решение с влязлото в сила предходно решение между същите страни с правно основание чл. 108 от ЗС, но както е изяснено в самия съдебен акт, при произнасяне на съда относно различни придобивни способи изводите на съдебните инстанции по предходния спор не обвързват апелативния съд по настоящото дело. По приложеното дело обаче изобщо не е бил поставен въпрос за правоприемствата в юридическата личност на ищцовото дружество, така че доводите в жалбата са лишени от конкретна връзка с данните по делото относно съдебния акт на 5 членния състав на ВКС в производството по чл. 225 от ГПК(отм.)
По поставения в съдебния акт материалноправен въпрос за собствеността върху процесната сграда, Пловдивският апелативен съд е приложил относимата правна норма на чл. 17а от ЗППДОбП. Цитираната в жалбата практика на ВКС, като противоречаща на възприетото в обжалваното решение, представлява решенията на ВКС по приложеното дело – на тричленния и петчленния състав, които както се изясни по-горе, не са постановени на основанието, по което ищецът претендира собствеността върху сградата, т.е. те не са относими към произнасянето в обжалвания съдебен акт. Цитираната в приложените решения практика на ВАС няма задължителен за общите (граждански) съдилища характер, с оглед нормата на чл. 280 ал.1, т.1 от ГПК, а освен това извън компетентността на административните съдилища е да се произнасят по спорове за собственост между физически и юридически лица, което представлява трайно установена практика на тези съдилища.
Не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на Пловдивския апелативен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 2.VІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 463 С /2006 г. по касационната жалба на Кмета на Община П. чрез процесуалните представители З. Н. М. и С. П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: