О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 13.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3247/2008 година по описа на ІІ гражданско отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. М. С. от гр. Ш., община Т., чрез адв. М от АК Сливен срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд от 22.ІІ.2008 г. по в.гр.д. № 633/2007 г., с което е оставено в сила решението на Сливенския районен съд от 26.VІІ.2007 по гр.д. № 3556/2006 г. за уважаване на предявената срещу жалбоподателката С. претенция на П. “Б” гр. Ш. да заплати сумата 5 828 лв представляваща стойността на липси на стоково-материални ценности на основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне на въззивния съд по съществен материално правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата по отношение ангажираната й отговорност по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ, както и относно възражението й за погасяване по давност на вземането на ищеца.
В срока по чл. 287 от ГП. не е постъпил отговор на касационната жалба от ищеца по делото П. “Б” гр. Ш..
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГП. срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното: Ответницата по делото сега касатор Т. С. е била магазинер към ищцовата П. “Б” и по време на извършени инвентаризации в поверения й обект през 1999 г. е констатирана липса в размер на 129 лв, през ІІ.2001 г. – липса в размер на 5790 лв и на 10.ІІІ.2003 г. липса в размер на 413 лв. Въз основа на назначени съдебно икономически експертизи в двете инстанции е установено, че за процесния период от 1999 до 2003 г. са констатирани липси на стоки на стойност 5889 лв.
Съставен е бил акт за начет срещу ответницата, но образуваното по реда на чл. 299 и сл. от ГПК(отм.) производство по приложеното гр.д. № 2520/2005 г. на Сливенския районен съд е прекратено на процесуално основание, тъй като е прието, че за актовете на органите по чл. 63 ал.1 от Закона за кооперациите не е приложим реда по чл. 299 ал.1 от ГПК(отм.).
Искът по настоящото дело, с правно основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ е предявен на 20. ХІ.2006 г. от П. “Б” гр. Ш. срещу ответницата Т за сумата 5828 лв. Въз основа на установеното от съдебно икономическите експертизи съдът е уважил претенцията срещу жалбоподателката в пълния й предявен размер, като е установена липса на стоки на стойност 5889 лв. Безспорно жалбоподателката С. има качеството на материално отговорно лице и носи отговорността по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ към работодателя си П. “Б” гр. Ш..
Направеното пред Сливенския окръжен съд възражение за погасителна давност от страна на жалбоподателката С. правилно е преценено като неоснователно, тъй като претенцията е предявена през 2006 г., а липсите са констатирани в периода от 1999 до 2003 г., докато предвидената давност по чл. 207 ал.3 от КТ по т.2 на ал.1 е 10 години, които явно не са изтекли към предявяване на иска. Несъстоятелно е и оплакването, че искът е недопустим, поради прекратяването на гр.д. № 2520/2005 г. водено срещу ответницата по реда на глава 31 от ГПК(отм.) – производство по финансови начети. Именно поради прекратяването на това дело е заведено настоящото за търсене отговорност по реда на чл. 207 ал.1 т.2 от КТ.
Поставените материално правни въпроси за ангажирането на отговорността на ответницата – жалбоподателка С. по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ към работодателя й- ищец по делото и относно възражението за погасяване по давност на вземането за липси са релевантни за изхода на спора, но въззивният съд е обосновал правилни фактически и правни изводи. Процесуално правните въпроси за допустимостта на претенцията поради наличието на прекратеното дело по реда на начетното производство, както и за правилната преценка на събраните по делото доказателства са намерили правилни отговори в съдебния акт, поради което не са налице предпоставките по чл. 280 ал.1 т.2 от ГП. за допускане на касационното обжалване. Приложеният съдебен акт на В. Търновския окръжен съд не касае сходен с настоящия случай, поради което не се установява наличието на противоречива съдебна практика.
С оглед на посоченото по-горе, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд от 22.ІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 633/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: