О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 07.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 2811/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. И. от гр. Х., приподписана от адв. Ю от Хасковската АК, срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 757/2007 г., с което е оставено в сила решението на Хасковския районен съд по гр.д. № 1636/2003 г.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото “Н” АД със седалище гр. С., ул. К. № 1, че не са налице основания по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, респ., че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу съдебен акт, който не е изключен от касационния контрол с оглед размера на обжалваемия интерес над посочения в чл. 280 ал.2 от ГПК.
При преценката за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК, Върховният касационен съд, 4 г.о. приема следното:
Ищецът П. К. И. е предявил иск срещу ответното АД за сумата 10000 лв, представляващи обезщетение в размер на 6 работни заплати по чл. 222 ал.3 от КТ в размер на 7200 лв, както и обезщетение за неизползван от него платен годишен отпуск за сумата 2800 лв на основание чл. 224 ал.1 от КТ. В исковата си молба той се е позовал на сключения договор за възлагане на управлението на ТД “В” ЕООД, предвиждащ при пенсионирането му заплащане на 6 месечни възнаграждения, но в съдебно заседание на 15. Х.2003 г. е направил изрично уточнение на обстоятелствената част на исковата молба, като е основал претенциите си за исковите суми на трудово правоотношение между него и “В” ООД, макар и да признава, че трудов договор не е сключван. Поддържа, че с факта на поемане на управлението на търговското дружество отношенията ставали по трудово правоотношение. Изрично е заявил, че не се позовава на договора за възлагане на управлението на дружеството.
При така уточнената претенция Хасковският районен съд с решението си отхвърля исковете, като приема, че няма основание за прилагане на КТ, щом изрично не е предвидено това в дружествения договор. Хасковският окръжен съд оставя в сила първоинстанционното решение, като приема, че претенциите по чл. 222 ал.3 и чл. 224 ал.1 от КТ предполагат наличие на трудово правоотношение, каквото не е налице в случая.
Върховният касационен съд намира, че при постановяване на решението си въззивният съд е съобразил изискванията на материалния закон и е отхвърлил правилно претенциите по КТ при липса на трудов договор, което не е спорно по делото. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, както се поддържа в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд от 15.ІІ.2008 г. по гр.д. № 757/2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: