О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
София, 21.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3438/2008 година по описа на ІІ гражданско отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Р. от гр. П., чрез адв. Д от В. АК срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд от 24.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 1343/2007 г. в частта, с която е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, както и в частта, с която е оставил в сила решението на Пирдопския районен съд относно ползването на семейното жилище. При обосноваване наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК жалбоподателката сочи, че въпросът за вината е решен противоречиво от Пирдопския районен съд и въззивната инстанция – чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. В частта за ползването на жилището решението според жалбоподателката е постановено в противоречие с практиката на ВКС.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от И. Р. чрез процесуалния му представител адв. А от САК, в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал.1 от ГПК, евентуално се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да се произнесе по наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
При постановяване на решението за прекратяване на брака Пирдопският районен съд е обявил на основание чл. 99 ал.2 от СК, че вина има жалбоподателката В. К. Р., а Софийският окръжен съд по жалба на последната отменил решението в частта относно вината и е обявил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство в брака имат двамата съпрузи. Посоченото противоречие между двете съдебни инстанции по един и същи въпрос е преценено като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не е налице това основание, тъй като противоречивите по съдържание произнасяния на различните инстанции по едно и също дело не представляват разрешаван противоречиво от съдилищата материално правен въпрос. Всяка инстанция е в правомощието си да прецени доказателствата по делото и изведе фактически и правни изводи в съответствие с вътрешното си убеждение и приложи правната норма. Различните становища на тези две инстанции по един и същ въпрос не представляват разрешаван противоречиво от съдилищата въпрос по смисъла на т.2 на чл. 280 ал.1 от ГПК, поради което по спора за вината не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По отношение на предоставяне на семейното жилище и двете инстанции са се произнесли, като са уважили искането на ищеца И. Р. по чл. 107 ал.1 от СК да му се предостави ползването на придобития по време на брака на съпрузите апартамент в гр. П.. Основно и решаващо съображение за това е послужило обстоятелството, че преди завеждане на делото за развод и до неговото приключване в двете инстанции, включително и подаване на касационната жалба срещу въззивния съдебен акт, ответницата В е пребивавала в И. , т.е. тя не се намира в непосредствена жилищна нужда да ползва съсобствения апартамент. Според касаторката това решение се намира в противоречие с практиката на ВКС – чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, в подкрепа на което е приложила две решения на тричленни състави на ІІ г.о. на ВКС относно ползването на семейното жилище. В едното от тях № 1205/19. ХІІ.1995 г. по гр.д. № 923/1995 г. жилището обаче е индивидуална собственост на единия съпруг, докато в настоящия случай се касае до апартамент придобит в условията на съпружеска имуществена общност, така че се касае до произнасяне по съществено различен казус с друга приложима правна норма – чл. 107 ал.2 от СК. Във второто решение № 921 от 22. ХІ.1996 г. по гр.д. № 405/1996 г. на ІІ г.о. на ВКС макар и в хипотезата на ал.1 на чл. 107 от СК, е прието, че при решаване на спора за ползването на семейното жилище не се взема предвид приноса на съпрузите за придобиването му и са дадени общите указания за постановяване на съдебния акт при съобразяване с другите обстоятелства по смисъла на чл. 107 ал.1 от СК : здравословно състояние, материално състояние, вината за развода, имотно състояние. При произнасяне на въззивния съд по настоящото дело е прието, че при влошените отношения на бившите съпрузи съвместно ползване на жилището е невъзможно и при съобразяване с обстоятелството, че от март 2006 г. жалбоподателката е извън страната, жилището е предоставено за ползване на ищеца. С оглед трайното отсъствие от България В. Р. не обосновава наличие на жилищна нужда към разглеждане на спора за ползване на жилището. При положение, че жилището е придобито по време на брака, то в предстоящия спор за делбата му, жалбоподателката може да обосновава наличие на жилищна нужда при установяване на предвидените в чл. 349 от ГПК предпоставки. С други думи, и по втория въпрос относно ползването на семейното жилище не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд от 24.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 1343/2007 г. по жалбата на В. К. Р. от гр. П., ул. Капитан П. В. ” № 10 бл. 35 вх. Б, ет.2 ап. 25 относно вината и ползването на семейното жилище.
Осъжда В. К. Р. да заплати на И. С. Р. направените разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: