О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1270
София, 11.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 5006/2008 година по описа на ІІ гр.отделение
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. от гр. С. чрез адв. Хр. Л. от САК срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, гр.колегия,4 състав по гр.д. № 825/2007 г., с което е оставено в сила решението на Софийския градски съд по гр.д. № 88/2006 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основания за допускане на касационно обжалване са релевирани противоречие с практиката на ВКС и материално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото относно института на погасителната давност и начините на прекъсване на давностния срок.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпило възражение от ответника Д. А. Й. чрез адв. Е от САК, в което се поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК, както и че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
Претенциите на Н. С. Н. срещу Д. А. Й. са за връщане на предоставени парични суми във валута в заем както следва: На 25.ІХ.1998 г. 14 000 щатски долара, На 5. Х.1998 г. за сумата 14 000 германски марки и на 21.V.1999 г. за 10 000 германски марки.говорено е връщане на сумите по първите два договора при поискване с предизвестие от един месец, докато за последната дадена сума в заем липсва уговорка за срок на предоставяне, респ. уговорка за начин на връщането й. С писмена нотариална покана от 17. ХІ.2005 г. ищецът е поискал връщане на дължимите суми от ответника, на когото е връчена поканата на 18. ХІ.2005 г. За дадените суми в заем са съставени подписани от ответника разписки на съответните дати, визиращи дадените суми и начина на връщане. Безспорно е, че сумите не са върнати, не се оспорват и съставените разписки от ответника. Направеното възражение е за погасяване на вземанията по давност с изтичане 5 годишен срок. Според двете съдебни инстанции, разглеждали спора – Софийския градски и Софийския апелативен съд, претенциите са отхвърлени поради погасяването им по давност.
С оглед на уговорката за връщане на първите два заема при поискване с предизвестие от един месец, приложена е разпоредбата на чл. 114 ал.2 от ЗЗД, според която при уговорена изискуемост на вземането след покана давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Нотариалната покана е изпратена и получена след изтичане 5 годишния давностен срок и за трите задължения по предоставени в заем суми.
Ищецът се позовава на признания на задължението за връщане на дадените в заем суми от страна на ответника чрез показания на свидетелите С, счетоводител във фирмата на ответника “С”, която обаче твърди, че е даден един голям заем – сума от около 50 000 лв дадени в щатски долара- т.е. липсва съответствие в установените от нея факти с данните от писмените доказателства – само първата сума, дадена през септември 1998 г. е предоставена в долари, а останалите са в германски марки, освен това се твърди, че е даден един заем, докато данните са за три предоставени заема с различни размери.становен от тази свидетелка е разговор между страните по делото през летните месеци на 2004 г.- месеците май, юни или юли, когато е ставало дума за възстановяване на “някакви пари”- в тези показания също липсва достатъчна конкретност във връзка с предоставените и поискани от ищеца да се върнат суми. Също и свидетелят И син на ищеца не установява конкретен момент на искане от страна на баща му и неотричане дължимостта на взетите в заем суми от страна на ответника. Представен писмен документ според обяснения на страните касае задължения на търговското дружество на ответника, а не негови задължения като физическо лице. Показанията на свид. Деница П. не пресъздават нейни лични впечатления, а са опосредени от информация, получена от други служители във фирмата на ответника. Събирани са доказателства и за наличието на други отношения между страните по делото не в качеството им на физически лица, а като представители на търговски дружества. Според ответника дадените парични суми са му предоставени, тъй като той е приел за свой съдружник сина на ищеца, а искането за връщане на дадените суми станало след напускане на И. Н. на търговското дружество на ответника.
При така изяснените обстоятелства, не е установено прекъсване на погасителната давност с конкретни показания на свидетели по чл. 116 б.”а” от ЗЗД преди погасяване по давност на вземанията по трите разписки. Приложеното решение № 220/27.І.1969 г. по гр.д. № 2209/1968 г. на І г.о. на ВС на РБ към касационната жалба не противоречи на приетото от съда в обжалвания съдебен акт, а се намира в пълен синхрон с него, така че доводите за разрешаване на спора в противоречие с установената съдебна практика по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК са неоснователни. Разрешените със съдебния акт материално правни въпроси във връзка с института на погасителната давност, в частност с начините на прекъсване на давностния срок са в съответствие с разпоредбите на закона и съдебната практика, поради което не е налице и поддържаното в изложението към касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Поставените процесуално правни въпроси във връзка с предходния режим на касационно обжалване по отменения ГПК и действащия режим на това обжалване по новия ГПК във връзка с различието на правомощията на съда относно служебното начало нямат конкретна връзка с направените от въззивния съд изводи в обжалваното решение, не са довели до накърняване правото на защита в процеса на жалбоподателя и също не обосновават необходимост от допускане на касационно обжалване.
При отсъствие на предвидените в чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, не следва да се уважава искането на жалбоподателя за допускането му.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 21.VІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 825/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: