Определение №754 от по гр. дело №3295/3295 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 754
 
София, 13.07.2009 година
 
Върховният  касационен  съд  на  Република  България,  четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
          ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3295/2008 година по описа на ІІ г.о. на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” ООД Русе (в ликвидация) представлявано от ликвидатора Н. С. С. , приподписана от адв. Г от гр. Р. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд от 14.ІV.2008 г. постановено по в.гр.д. № 1088/2007 г. , с което е оставено в сила решението на Русенския районен съд от 28.ІХ.2007 г. постановено по гр.д. № 3703/2006 г. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос относно действителността на сключения договор за продажба с управителя на З. за тежко машиностроене ЕООД на 20.VІІІ.1994 г. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП, поради което независимо, че търгът за продажбата е бил извършен преди влизане в сила на посочената разпоредба, договорът е действителен. Позовава се, че този въпрос е разрешен на противоречие с практиката на ВКС, разрешаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от ответниците по делото “Т” АД (в ликвидация) гр. Р. и “Е” ЕООД Пловдив , с адрес на управление на двамата ответници гр. Р., бул Тутракан № 1* чрез адв. С от САК със становище, че касационната жалба е недопустима по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК, евентуално за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на 4 г.о. взе предвид следното:
Отхвърлянето на положителния установителен иск за собственост, предявен от ищеца “М” ООД (в ликвидация) гр. Р. е обосновано, както от поставения от жалбоподателя въпрос за действителността на сключения договор от 20.VІІІ.1994 г. между З за тежко машиностроене ЕООД гр. Р. като продавач чрез управителя П. Н. и купувач “М” ООД без представителна власт на управителя на дружеството продавач и без съгласие на принципала в нарушение на чл. 14 т.9 от Правилника за реда за уреждане на правата на собственост на държавата в предприятията от І.1994 г.(ПРУПСДП), така и поради включване в предмета на сделката на терен с площ 8662 кв.м., без това да е посочено в договора за прехвърляне на собствеността, респ. констативния нот.акт от 1995 г., който касае сделка само със КПП с бензиностанция със съоръженията й, застроени върху 103 кв.м. – т.е. поради липса на съгласие за прехвърляне собствеността върху посочения терен от 8662 кв.м. Русенският окръжен съд в обжалваното решение е посочил и извършеното отчуждаване през 1997 г. от ищеца “М” ООД в полза на физическите лица М. и С. Н. С. с нот.акт за продажба от 26.VІ.1997 г. като самостоятелно основание за отхвърляне на иска за собственост. Също е прието, че ищецът не е станал собственик и на оригинерно основание – по давност. Касае се до няколко самостоятелни основания, изключващи собственическите права на жалбоподателя – ищец по делото, поради което поставеният от касатора въпрос за действителността на сделката от 20.VІІІ.1994 г. поради влизане в сила на новата към този момент разпоредба на чл. 17а от ЗППДОбП не би се отразил върху крайния изход на спора за собственост на процесния имот. Налице са другите правоизключващи основания спрямо претендираното право на собственост от касатора. Това обуславя отрицателното становище на настоящия тричленен състав на ВКС, 4 г.о. за допускане на касационно обжалване на постановеното решение от Русенския окръжен съд – отсъствие на предпоставката по чл. 280 ал.1 от ГПК обуславяща крайния изход на спора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 14.ІV.2008 г. постановено по гр.д. 1088/2007 г. по касационната жалба на “М” ООД Русе (в ликвидация)представлявано от ликвидатора Н. С. С. със съдебен адрес гр. Р. ул. П. Д. П. № 9а ет.3 чрез адв. Г вх. № 4646/19.V.2008 г.
 
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top